Психотропни лекарства са група лекарства, които действат върху психиката на хората. Следователно те се използват за лечение на симптоми, които се появяват в контекста на психични разстройства и неврологични аномалии.
Какво представляват психотропните лекарства?
Психотропни лекарства се използват за лечение на симптоми, които се появяват в контекста на психични разстройства и неврологични аномалии. Психотропни лекарства съсредоточете се върху симптоматичен ефект: те не променят причините за психично или неврологично разстройство, а само се отнасят до неговите прояви и съпътстващи симптоми. Групата на психотропните наркотици включва всички вещества, чийто ефект е насочен към психиката на човека, т.е. към неговия опит или поведение. Класификацията се основава на въздействието на съответното вещество, т.е. както следва: Антидепресанти (за лечение на депресия), невролептици (за психози), транквиланти (за екстремна тревожност), фазова профилактика (за профилактика на остри фази), психостимуланти (за стимулация), халюциногени (най-вече интоксиканти), антидементиви (психотропни наркотици за облекчение в деменция). Тази класификация включва стимуланти , като алкохол. В по-тесен смисъл обаче психотропни наркотици са лекарства, използвани специално за лечение или облекчаване на заболяване или разстройство.
Приложение, ефект и употреба
Психотропните лекарства често се използват в подкрепа на психотерапевтичното лечение. Защото взаимодействия между (био) химичните процеси в човешкото тяло са много сложни, психотропните лекарства обикновено могат да постигнат само дифузен ефект: Те сами не могат да излекуват психично или неврологично разстройство. Психотропните лекарства обаче могат да облекчат или временно да премахнат симптомите на действителното заболяване; по този начин те често създават условията, необходими за действителното лечение. Лечението на психичното или неврологичното разстройство обаче надхвърля простото прилагане на психотропни лекарства. Лекарствата могат да се прилагат амбулаторно или стационарно. По-специално при амбулаторно лечение психотропните лекарства обикновено се приемат под формата на таблетки. По принцип обаче всяка форма на администрация е възможно. Психотропните лекарства се намесват в биохимичните процеси на невроните и могат например да инхибират невротрансмитерите или да усилят техния ефект. Въпреки това, ако дадено вещество има своя ефект директно в мозък, трябва да може да пресича кръв-мозък бариера. Поради тази причина психотропните лекарства често съдържат прекурсори на определена невротрансмитер, който след това се превръща в необходимото вещество от самото тяло.
Билкови, природни и фармацевтични психотропни лекарства.
Билковите психотропни лекарства съдържат (както подсказва името им) само билкови съставки. Тези лекарства са много по-леки от, например, химическите психиатрични лекарства, тъй като концентрация на действителната активна съставка в растението обикновено е доста ниска. По тази причина обаче ефективността на билковите психотропни лекарства е по-ниска - въпреки че това се отнася и за техните странични ефекти. Поради тази причина билковите психофармацевтици са особено подходящи за леки, хронични прояви на психични разстройства. Хомеопатия предлага и широка гама от психотропни лекарства. Като всички хомеопатични лекарстваобаче те са противоречиви, защото съдържат действителната активна съставка само в изчезващо малко концентрация. Химическите или фармацевтичните психотропни лекарства представляват най-големия дял от всички психотропни лекарства. Те често се произвеждат в големи количества и следователно са по-атрактивни от гледна точка на цената. Освен това синтетичното производство гарантира, че фармацевтичните психотропни лекарства винаги съдържат абсолютно еднакви концентрация от активната съставка.
Рискове и странични ефекти
Въпреки че психотропните лекарства се произвеждат и тестват с голямо внимание, както всички лекарства, те имат рискове и странични ефекти. Те са много разнообразни, тъй като има много големи разлики между отделните препарати. Следователно не е възможно да се направи конкретно изявление за тях. Основен проблем на психотропните лекарства обаче е дифузният им ефект: те имат ефект не само там, където се желае, но и на други места. При много малък брой препарати не могат да бъдат изключени летални ефекти, например в случая на невролептици. Дори сред тях обаче броят на такива екстремни рискове е само в диапазона от около 0.2%. Предвиденият ефект на много психотропни лекарства не настъпва веднага, а само след няколко часа, дни или дори седмици. В това време обаче те дори могат да засилят симптомите; такъв е случаят например с антидепресанти. Типичните странични ефекти на психотропните лекарства включват загуба на либидо, наддаване на тегло, загуба или увеличаване на апетита, нарушения на съня, проблеми с концентрацията и умора или вътрешно безпокойство.
