Други класически области на надзор
Управлението на активи може да бъде едно от задълженията на настойника, например ако съдът реши, че дадено лице не управлява собствените си пари в своя полза поради основното си заболяване или увреждане. Например, човек с биполярно разстройство в маниакалната фаза може да сключи договори, на които иначе не би се съгласил. Също така в случая на депресия, липсата на задвижване, което често придружава заболяването, може да означава, че не се извършват парични преводи, което също може да доведе до финансови и правни проблеми.
Следователно ако на болногледача е поверено задължението да осигури финансова сигурност, на лицето, за което се полагат грижи, не се отказва изцяло достъп до собствените му активи, така че той или тя да не е напълно дееспособен. Въпреки това все още е възможно да се купят основни неща, които са важни за препитанието. Това се отнася например за покупки на храни.
Ако сега става въпрос за по-големи покупки или луксозни стоки, болногледачът трябва да участва в решението и може да обезсили покупката без съгласие. В този случай обаче болногледачът е правно задължен да вземе решение в интерес на лицето, за което се грижи. Основната задача на надзорника е да защитава финансовите интереси на лицето, за което се грижи.
Това включва също така грижа за приходите от продажби или приходи от наем, както и разходи като вземания от наемодателя или банката. Терминът настаняване описва мярка, при която човек е лишен от свободата си, тъй като преценката му е нарушена поради болест и би наранила себе си или другите без мярката. В повечето случаи психично болните са настанени в психиатричното отделение на болница, но е възможно и настаняване в дом или апартамент.
В този случай пространството, в което може да се движи настаненият, е силно ограничено и контролирано за самозащита. Ако медицинските условия за настаняване вече не са изпълнени, настаняването може да се наложи да бъде прекратено преждевременно. Всяко лице, което вече не е в състояние да даде съгласие и е прието в закрито отделение против неговата или нейната воля, е настанено в принудително настаняване.
Това е формално, пред закона, преди всичко значително нарушение на правата на пациента. Поради тази причина само значителната заплаха на пациента или от страна на пациента може да доведе до такава принудителна мярка. Освен в спешни случаи, всяко принудително настаняване трябва да бъде предварително одобрено от съда.
В този контекст извънредна ситуация се дефинира като например остро самоубийство или остро агресивно поведение от други. В Германия периодът, в който дадено лице може да бъде временно задържано против волята си до съдебно заседание, варира между 24-72 часа. Подобно на първоначалното установяване на грижи, за всяко принудително настаняване трябва да се получи медицинско свидетелство.
По принцип болногледачът е от съществено значение за настаняването, тъй като неговата задача е да подаде своевременно заявление за настаняване или за края на настаняването. Ако все още няма настойник, може да бъде назначен временен настойник. Ако опасността е непосредствена, може да е възможно и незабавно временно настаняване, но това трябва да бъде прегледано от местния съд възможно най-скоро.
В Германия периодът, през който пациентът може да бъде държан против волята си без съдебно заседание, варира между 24-72 часа. По принцип всички видове прегледи и терапии могат да се извършват само на хора, които са дали съгласието си. Като предпоставка за такова съгласие законодателят предвижда, че пациентът трябва да може да види обхвата на медицинското лечение или неговия отказ.
Също така болногледачът не може да определи задължително лечение, ако пациентът, за когото се полагат грижи, е в състояние да даде съгласие от гледна точка на лекаря. Пример: Пациент с хроничен алкохолна зависимост е принудително прехвърлен на психиатрична помощ от неговия болногледач поради остри суицидни тенденции. По време на 3-седмичния престой в затвореното отделение пациентът показва ясни признаци на рак.
Сега лекарят в отделението препоръчва различни диагностични мерки. Пациентът ги отхвърля. Тъй като към този момент той вече е физически детоксикиран и следователно от медицинска гледна точка, напълно способен да даде съгласието си, той има право да откаже тези прегледи, дори ако неговият болногледач мисли друго.
Усложняващо изключение е случаят, че вече има грижа за обсъждан случай или „житейска материя“, тъй като това вече се е случило в миналото. Примери за това биха били интравенозни лекарства в контекста на хронично състояние , като шизофрения, където пациентът спира да приема лекарства в остър стадий, например, или предпазен колан през нощта, защото пациент с деменция е паднал от леглото няколко пъти поради физическа възбуда и се е наранил. За да се изясни дали пациентът може да даде съгласие или не, непсихиатрите трябва да организират психиатрични консултации в случай на съмнение. При спешно лечение обаче ситуацията е различна. Например, ако пациентът е в безсъзнание и е насочен към лекар за лечение, само лекарят, осигуряващ първоначалното лечение, взема решение за мерките, които трябва да се предприемат.
Всички статии от тази поредица:
