Определение на закона за настойничеството
Много хора знаят думата „загуба на работоспособност“, която винаги е свързана с нещо заплашително и отрицателно. Дори пациентите, които по някаква причина са „обгрижвани“, често се страхуват да не бъдат загубени отсега нататък и вече да не им бъде позволено да вземат собствени решения.
Кога някой е поставен под надзор?
Всички възрастни лица, които се нуждаят от помощ поради a психично заболяване или умствени, психологически или физически увреждания и които вече не са в състояние да изпълнят своите „житейски дела“ имат право на болногледач. Житейските въпроси се разбират като съвсем различни области като грижа за собствения здраве, работа с власти, финансови въпроси и др. Типични психични заболявания, за които може да са необходими правни грижи, са например пристрастяването, деменция, тежки личностни разстройства (напр. гранични разстройства) или психози. Дори в случай на умствени увреждания, не е необичайно да се налага грижа.
Какво казва BGB?
Назначен надзорник може да бъде назначен съгласно §§ 1896 и сл. BGB, назначен настойник, може да действа в качеството си на помощ само чрез упражняване на право на представителство за благосъстоянието на лицето, за което се грижи. Това означава, че няма загуба на работоспособност и лицето, за което се грижи, остава правно компетентно.
Това обаче вече не се прилага, когато § 1903 BGB влезе в сила. Този параграф разглежда правната неспособност на съответното лице, ако то / тя сключва сделки в негова / нейната неблагоприятна позиция. Това може да се случи например с биполярни разстройства по време на маниакална фаза.
В такъв случай, ако юридическата неработоспособност бъде доказана, съветникът получава a Резервация на съгласие, така че съветниците да могат да сключват широкообхватни договори само със съгласието на съветника, за да противодействат на неблагоприятните заключения на договора. Съдът по настойничеството може да даде на настойника допълнителната заповед за a Резервация за съгласие в съответствие с §1903 BGB, ако съществува заплаха от значителна опасност за лицето или активите на лицето, което се гледа. Това означава, че настойникът има способността да ограничи правоспособността на лицето, за което се полагат грижи, ако съдът установи, че е юридически некомпетентен поради заболяване или увреждане, а имуществото на лицето е използвано с разхищение.
Как се инициира поддръжката?
Детско заведение ще бъде създадено едва след като съдът за гледане на деца получи предложение за неговото започване. На теория всеки (роднини, лекуващ лекар, социален работник, но и съседи) може да започне създаването на грижи. За да се определи дали институцията действително е полезна и необходима, такова предложение винаги се разглежда.
Такъв преглед винаги е придружен от съдебно интервю (т.нар. Изслушване), в което пациентът има възможност да коментира предложението. Ако той или тя не е в състояние да коментира въпроса поради болест, се назначава регистратор, който да помага на пациента. Това е юридически обучен човек, който говори за пациента и неговите притеснения.
Той се опитва да получи възможно най-добрия преглед на ситуацията на пациента, като разговаря с него, неговия лекар и, ако е възможно, с роднини. Освен това трябва да се получи медицинско становище от съда, в което се обяснява медицинската необходимост за установяване на грижи. Такова експертно мнение може да даде само „лекар с опит в психиатрията“.
По време на оценката пациентът има право да присъства лице на негово доверие. Едва когато съдът е придобил изчерпателна картина дали е необходима помощ и ако е така, в кои области на живота, компетентният съдия сам решава дали трябва да се установи грижа. След това съдът назначава болногледач.
По принцип е възможно да се поемат и грижовните задачи като роднина на пациента. Ако това не е възможно или не е желано, се назначават професионални служители на пълен работен ден. Всяко лице, което в крайна сметка е поставено под грижи, има право да обжалва това решение.
Надзорът винаги се настройва „на временна основа“. Това означава, че грижата приключва, когато причините, които първоначално са довели до започване на процедурата, вече не се прилагат. От друга страна, трябва да има преглед на необходимостта от поддържане на грижи в определени периоди от време (обикновено 6 месеца за заболявания с добра прогноза).
Официално болногледачът е законният представител на пациента под грижа. Това обаче е изрично само в житейските въпроси, изброени от съда. Лице, което очевидно е претоварено с официални процедури и официални задачи (напр. Молби за спа, обезщетения за безработица и т.н.)
би имал настойник до себе си в тази сфера на живота, но все пак щеше да има пълен контрол над активите си. Така че, ако пациентът е под грижа в точка „здраве грижи ”, болногледачът може също да определи престой в болница, против волята на пациента, например. Той обаче не може, например, да определя или влияе върху финансовите дела на пациента.
По принцип законът предвижда, че болногледачът трябва да се консултира с пациента при всички решения. Ако пациентът сега действа „опасно“ за живота си или имуществото си по въпроси, за които е обгрижен (напр. Грижа за собствения си здраве или управлява собствените си активи), болногледачът може да поръча т. нар. „уговорка за съгласие“. В този момент независимостта на пациента, за който се грижи, приключва. Неговите или нейните решения са отменени или отменени.
Всички статии от тази поредица:
