Синузит: Диагностични тестове

Диагнозата остра синузит или остър риносинусит (ARS; едновременно възпаление на носната лигавица („Ринит“) и възпаление на лигавицата на параназални синуси ( "синузит“)) Първоначално се прави клинично въз основа на типични симптоми и клинични находки.

По избор диагностика на медицински изделия - в зависимост от резултатите от историята, физическо изследване, лабораторна диагностика и задължително диагностика на медицински изделия - за диференциално диагностично изясняване / при усложнения.

  • Предна риноскопия (изследване на предния носен сегмент с помощта на назален спекулум) или назална ендоскопия (назална ендоскопия; носната кухина ендоскопия, т.е. изследване на предния и задния носен сегмент) евентуално с биопсия (вземане на проби от тъкани) - ако хроничен риносинусит (CRS, едновременно възпаление на носната лигавица („Ринит“) и лигавицата на параназални синуси) е заподозрян като метод на първи избор; също и в случай на рецидивиращ остър риносинусит (ARS).
  • Сонография (ултразвуково изследване) на параназалните синуси - ако се подозира хроничен риносинусит (CRS) (ограничена оценка, поради което рядко се посочва) [задържане на течности в максиларните и фронталните синуси?]
  • Рентгенов от параназални синуси - също при риносинузит обикновено не е показан [може да покаже подуване на лигавицата, нива на течности и общо засенчване, те се откриват както при бактериални, така и при 40-80% от вирусни инфекции !; конвенционални рентгенови снимки: около 30% от синузит се пропускат, особено в етмоидалния и сфеноидалния синус].
  • Компютърна томография на параназалните синуси (NNH-CT; процедура на секционно изобразяване (рентгенография, направена от различни посоки с компютърно базиран анализ)) или дигитална обемна томография (DVT; процедура за триизмерна образна томография с използване на рентгенови лъчи) - е доказателство за риносинузит, но обикновено не е показано. Показания: за изключване на други патологии (или допълнителни въпроси при CRS) или за хирургично планиране Забележка: При 18-45% от децата без CRS се откриват аномалии в NNH-CT.
  • Ядрено-магнитен резонанс на параназалните синуси (NNH-MRI; компютърно подпомогнато изобразяване на напречно сечение (с използване на магнитни полета, т.е. без рентгенови лъчи)) - е доказателство за риносинузит, но обикновено не е показано; може да се използва и като диагностично изключване при пациенти с повишена радиационна чувствителност (напр. деца) Показания: Тумори / вътречерепни усложнения на CRS.