Диагноза

За да се потвърди диагнозата „възпаление на сърдечния мускул“, може да са необходими различни изследвания:

Анамнеза: Първо, пациентът е попитан за текущите си оплаквания и предишните му медицинска история. На преден план тук са например наскоро преживените грипоподобни инфекции или пристъпи на треска
ЕКГ в покой: отклоненията могат да бъдат индикация за миокардит
Кръв тестове: Типични са напр. повишени стойности на възпаление и специални ензими на сърдечния мускул
Ехокардиография: Намалената сърдечна функция може да стане видима
Техники на изобразяване: Рентгенография или ЯМР на сърцето осигуряват преглед на степента на възпалението
Биопсия: В особено тежки случаи може да е необходима малка тъканна проба от сърцето

В много случаи възпалението на сърце мускулите води до повишени нива на възпаление в кръв. Те включват CRP (С-реактивен протеин), BSG (кръв скорост на утаяване на клетките) и левкоцити (бели кръвни телца).

Не е задължително обаче посочените стойности да бъдат повишени! Обратно, повишените стойности на възпалението сами по себе си не представляват достатъчно доказателство за диагноза. Освен това нивата на CRP, BSG и левкоцити не отразяват тежестта на миокардното възпаление.

Особено в началната фаза, увеличаване на сърдечната дейност ензими в кръвта все още често може да се измери: Ако сърце мускулът се уврежда например от възпаление, той освобождава повишени количества ензим креатин киназа-MB (CK-MB). Ензимът обаче креатин киназата се среща и в други форми, включително мозък и скелетните мускули. За да можете да направите по -точно изявление, тропонин Поради това често се измерва концентрацията на T/1 в кръвта.

тропонин-T/1 е протеин, който обикновено се намира вътре сърце мускулни клетки. Ако клетките са повредени, те се освобождават в кръвта и могат да бъдат открити там. Напоследък така наречените миокардни антитела може да се определи и при предполагаеми случаи на възпаление на сърдечния мускул.

Това са малки, ендогенни протеини които могат да бъдат открити, особено в случаите на вирусни причини. В допълнение, кръвта може да бъде изследвана за индивидуални, причиняващи болести вируси (напр. Coxsackie A+B, влияние A+B, адено-, хепатит-, херпес-, или полиомиелит вируси). С помощта на електрокардиограма (ЕКГ), могат да се правят изявления за ритъм, активност, честота и тип местоположение на сърцето.

По принцип в случай на възпаление на сърдечния мускул, в зависимост от това коя част на сърцето е засегната. Следователно те също се наричат неспецифични. Наблюдаваните промени в ЕКГ могат да включват например

Суправентрикуларни екстрасистоли: Бие извън или в допълнение към нормалния сърдечен ритъм, произхождащ от предсърдието
Вентрикуларни екстрасистоли: Бие извън или в допълнение към нормалния сърдечен ритъм
Тахикардия: Сърдечна честота над 100 удара/минута
Аритмии: Предсърдно мъждене, v-fib.
Характерно е неравномерното, обикновено твърде бързо (тахикардично) сърцебиене. В зависимост от това къде се крие причината за нередовната честота, се прави разлика между камерно и предсърдно мъждене
Понижаване на Т-вал, промени в ST-сегмента: Ако T-вълната или ST сегментът се промени в ЕКГ, това може да е индикация за намален кръвен поток (исхемия) в части от сърцето

ЯМР на сърцето е особено подходящ за характеризиране на тежестта на миокардното възпаление. Първите индикации са нарушения на движението на стената и ограничения на функцията на помпата.

С помощта на ЯМР може да се покаже съкратителната сила, т.е. силата, с която се свиват сърдечните мускули. Това дава ценна информация за функционирането на мускулите. Колкото по -ограничена е помпата, толкова по -силно е възпалението на сърдечния мускул. Допълнителна оценка на възпалението на миокарда може да се направи чрез изобразяване на сърдечен оток. Това задържане на вода е особено добре видимо при ЯМР

Всички статии от тази поредица: