Диагноза
Тъй като комбинираното появяване на зачервяване, подуване и плач или напукани везикули е характерно за екзема, екзема при бебета е диагноза поглед. Въпреки това, за да се определи причината за бебето екзема, подробно интервю с родителите (т.нар медицинска история) необходимо е. Лекарят ще попита дали бебето може да е било изложено на токсични вещества, които могат да показват токсичност контактен дерматит.
Ако бебето е било в контакт с алергенни вещества като никел, това може да е индикация за наличие на алергия контактен дерматит. Наличието на други заболявания на бебето, като алергична астма или сено треска, може да доведе до подозрение за атопичност екзема (невродермит). Появата на астма, сено треска or невродермит в семейството след това допълнително ще потвърди подозираната диагноза.
Също така въпросът за продуктите за грижа за кожата, използвани при бебета, може да бъде полезен, например за диагностициране на себорейна екзема. Особено за диагностика на алергична контактна екзема и атопична екзема, някои допълнителни процедури за изследване като a кръв се използва тест или епикутанен тест, по-рядко a тест за убождане. С помощта на тези тестови процедури могат да бъдат идентифицирани вещества, които водят до реакции на свръхчувствителност при бебета (така наречените алергени).
Терапия
Екземата често е придружена от силен сърбеж, който може да доведе до надраскване на засегнатите кожни участъци и причиняване на малки наранявания. Позволяват малки наранявания на кожата бактерии or вируси за колонизиране на кожата. За да се избегне тази така наречена супер или вторична инфекция с бактерии or вируси, екзема винаги трябва да се лекува.
На първо място могат да се обмислят различни мехлеми, които се прилагат върху засегнатите кожни участъци, като окосмяването глава, лицето, особено бузите, както и краката, ръцете и дъното. Консистенцията на мехлема зависи от стадия на екземата. Ако екземата е остра и се проявява главно чрез зачервяване, подуване и плач, трябва да се използват мехлеми с високо съдържание на вода.
Ако екземата е хронична (дълготрайна), трябва да се използват мехлеми с високо съдържание на мазнини, тъй като те предпазват люспестите, суха кожа от по-нататък дехидрация. Ако екземата е много сърбяща, могат да се използват допълнителни охлаждащи гелове, лосиони или студени компреси, тъй като те помагат за облекчаване на сърбежа. Масивен сърбеж може да се лекува и с медикаменти, т.нар антихистамини.
Ако екземата е суперинфектирана с бактерии or вируси, също се използват антибиотични и антисептични мехлеми. В по-лоши случаи антибиотици трябва да се прилага под формата на таблетки. Отстраняването на причината за екземата обаче е от първостепенно значение. Това означава, че в бъдеще трябва да се избягват токсични или алергенни вещества, които са причинили екземата.
