тиреоидит, известен също като тиреоидит, е родов термин за група заболявания с различни причини, прогнози и курсове, всички базирани на възпаление на щитовидната жлеза. Германското общество на ендокринология разграничава тиреоидит в три класа: всички форми на тиреоидит обаче са добре лечими днес и имат много нисък риск от усложнения и последващи увреждания, ако бъдат диагностицирани навреме.
- Остър тиреоидит
- Подостър тиреоидит (de Quervain)
- Хроничният тиреоидит
Остър тиреоидит
остър тиреоидит е много рядка форма на тиреоидит. Освен това се класифицира като гноен и негноен остър тиреоидит. Симптомите на острия тиреоидит не се различават по своите подвидове.
По принцип се появяват типичните симптоми на възпалителни заболявания. Тялото реагира на инфекцията с треска, площта на щитовидната жлеза в шия е подут и зачервен. Има и болка в щитовидната жлеза, което може да се усети и отвън поради подуването.
Острият тиреоидит се класифицира според причината. Гнойният тиреоидит се причинява от бактериални патогени. В повечето случаи, тиреоидит се предшества от възпаление на съседни структури като сливиците, въпреки че бактерии в кръв може да доведе до тиреоидит.
Негнойният тиреоидит обикновено се причинява от радиация. Така в около 1% от случаите след т.нар терапия с радиойод, възниква остро възпаление на щитовидната жлеза. Острият тиреоидит се лекува въз основа на симптомите и причините.
Първият съвет е, разбира се, да поддържате почивка в леглото, за да укрепите тялото и да поддържате собственото имунната система. За облекчаване болка, отвън може да се постави „ледена вратовръзка“. В допълнение, лечението се извършва с така наречените противовъзпалителни лекарства, лекарства, които имат и двете болка и възпалителни инхибиращи ефекти.
В допълнение, антибиотичното лечение се използва за борба с бактериалните патогени. В редки случаи придружаващ хипертиреоидизъм (прекомерно производство на хормони на щитовидната жлеза), което може лесно да се контролира чрез прилагането на така наречените бета-рецепторни блокери. Диагнозата остър тиреоидит се поставя въз основа на диагнозата на пациента физическо изследване намлява лабораторни стойности.
Много характерни за острия тиреоидит са възпалителните признаци на треска, зачервяване, подуване и болка над щитовидната жлеза. В лабораторията се увеличава кръв скорост на утаяване, увеличаване на параметъра на възпаление С-реактивен протеин, както и увеличен брой на бели кръвни телца (левкоцитоза) с повишен брой много млади бели кръвни клетки (смяна наляво). Ако кръв взема се и намазка, увеличен брой гранулоцити, специализирана бели кръвни телца намлява бактерии са особено забележими.
Златният стандарт за диагностично потвърждение е фината игла пункция, известен също като фина игла биопсия. Минимално парче тъкан на щитовидната жлеза се отстранява и изследва под микроскоп в лабораторията. Острият тиреоидит има много добра прогноза. С бърза и адекватна диагноза и ефективна антибиотична терапия, болестта ще регресира с пълно излекуване в рамките на няколко дни.
Всички статии от тази поредица:
