Регулация на кръвното налягане
артериален кръв налягането показва пулсиращ характер, като максималната стойност на тези вариации се нарича систолна (най-висока кръвно налягане стойност, получена от систолата (фаза на свиване / удължаване и изтласкване на сърце) на сърцето) и минимума, наречен диастоличен (най-ниската стойност на кръвното налягане, срещаща се през диастол (отдих и фаза на пълнене) на сърце) кръвно налягане. Параметърът, който всъщност е от значение за артериалната кръв налягането е средно артериално кръвно налягане (КАРТА). Това е продукт на сърдечния дебит (CV) и общото периферно съдово съпротивление (TPW).
BP = HZV x TPW
Периферното съдово съпротивление зависи от диаметъра на артериолите и вискозитета на кръв.
Сърдечен изход
Сърдечният обем (HRV) се изразява като сърдечен дебит в минута (HMV) и е сила на звука на кръв, изхвърлена от сърце в рамките на една минута. По този начин, HMV зависи от сърдечната честота намлява удар сила на звука (SV).
HMV = сърдечен ритъм сила на звука х сърдечни удари в минута. При здрави хора, сърдечен дебит в минута е 4.5-5 1 / мин.
Сърдечен индекс
Друг важен параметър е сърдечният индекс (CI): сърдечният индекс се изчислява от сърдечния дебит (HMV) и телесната повърхност. Изразява се като сърдечен дебит в литри на m2 телесна повърхност. Може да се измери, като се използва например PiCCO.
При здрави индивиди сърдечният индекс е между 4.2 и 3.3 l / m2.
Тъй като измерва средната артериална кръвно налягане отнема много време, в медицинската практика се измерват само систоличното и диастоличното кръвно налягане.
Сърдечният индекс играе важна роля в мониторинг хемодинамика (течна механика на кръвта и силите, които я влияят) и Тя данни за пациенти в отделения за интензивно лечение.
Регулация на кръвното налягане
Сърдечният обем и общото периферно съдово съпротивление, а оттам и артериалното кръвно налягане, са обект на бързи и бавни регулаторни механизми.
Бързите промени в кръвното налягане се контролират от повишената симпатикова активност, която причинява повишено сърдечно отделяне, обусловено от търсенето, с повишаване на артериалното кръвно налягане по време на физическо натоварване. Барорецепторният рефлекс (реакции, предизвикани от барорецепторите / рецепторите за налягане до промяна в кръвното налягане), предизвикан от повишаване на кръвното налягане, води до спад на кръвното налягане отново за секунди.
Бавните промени в кръвното налягане се контролират главно от електролит и вода баланс, т.е. бъбречна функция и различни хормонални системи (ренин-ангиотензин-алдостерон система (RAAS), kinin-каликреин система, съответно предсърден натриуретичен пептид).
Локалното регулиране на кръвното налягане се осъществява с помощта на пратеници на вещества като ендотелин и азотен оксид (НЕ = ендотел производен релаксиращ фактор) чрез свиване („стесняване“) или разширяване („разширяване“) на съдове от ендотелните клетки („вътрешни съдови клетки“) в съдовата стена.
От голямо клинично-практическо значение е дневно-нощният ритъм на кръвното налягане, който се контролира от симпатиковагалната активност.
