Обща информация
A ротационен маншет сълзата може да има много причини. В повечето случаи травматичните състояния в дегенеративно напрегнатите мускули водят до тежки болка и нарушено движение в областта на засегнатото рамо и ръка след разкъсване или разкъсване. По правило диагнозата a ротационен маншет разкъсването трябва да бъде последвано от хирургична терапия, която включва съединяване и зашиване на разкъсан мускул краищата.
Днес операцията обикновено се извършва артроскопски, т.е. с два малки разреза на кожата над раменна става, и не отнема много време. Особено в областта на раменете, винаги има риск от трайно увреждане на движението или дори сковаване при такива заболявания, ако ставата е обездвижена твърде дълго преди или след операцията. Поради тази причина трябва да се обърне специално внимание на последователното и редовно последващо лечение.
Последващо лечение с лекарства
По време на лечебния процес, болка и дискомфорт може да се появи отново и отново, особено по време на движение. Тъй като се случва пациентът да влезе в облекчаваща поза и да не изпълнява съответните упражнения последователно, адекватно болка трябва да се осигури лечение. Лечението с лекарства обикновено се провежда с противовъзпалителни и обезболяващи лекарства.
Тук лекарства като ибупрофен 600 mg 3 пъти на ден или 800 mg 3 пъти на ден, както и диклофенак Използват се 75 mg сутрин и вечер. В случай на по-силна болка, лечение с Трамален Може да се опита и 100 mg. В допълнение към лечението на лекарствена болка, може да е полезно и да се намали болката със студ. Тук на засегнатото рамо трябва да се поставят пакети с лед и това да се повтаря 2-3 пъти на ден.
Физиотерапевтични последващи грижи
Едно от най-решителните последващи лечения е последващата физиотерапия. Целта е да се гарантира, че отново съединените мускули са напълно функционални и могат да поемат напълно съответните задачи. Прясно травматично ротационен маншет руптурите трябва да бъдат обездвижени през първите шест седмици.
Обездвижените руптури трябва да се практикуват пасивно от първия ден, т.е. пациентът не трябва да прави никакви активни или стресиращи движения (без вдигане на тежести или подобни). Във физиотерапията това се нарича също благословия и размахване на ръката от превръзката. Терапевтът сам извършва движенията върху ръката на пациента, докато пациентът оставя мускулите на ръцете да се отпуснат.
След шест седмици от прекъсването на стреса, ръката може да бъде активно движена от пациента. Докато пасивните физиотерапевтични упражнения са предназначени предимно за избягване сковаването на ставата, последващото активно натрупване е насочено главно към упражняване на мускулите на ротаторния маншет. Това е особено важно, тъй като, от една страна, мускулите все още се дразнят след хирургичната процедура, а от друга, защото мускулите все повече се влошават след шест седмици отдих и са станали атрофични.
Поради тази причина трябва да се обърне специално внимание на целевата реконструкция на мускулите. За целта така наречените агонисти, т.е. мускулите, които извършват същото движение като мускулите на ротаторния маншет, първо се обучават да поддържат мускулите на ротаторния маншет. Това се прави чрез упражнения с лека лента.
След това лентата трябва да се държи, така че да отнеме известно усилие на мускулите да се движат срещу съпротивлението. Когато мускулът трябва да преодолее подходяща точка на сила, за да бъде по-силен от съпротивлението, се получава изграждане на мускули. След лекото съпротивление на лентата първо се използват леки гири от 1.5 кг, последвани от 3 кг по-късно.
Колкото по-голямо съпротивление създава мускулът, толкова повече той е трениран и толкова повече може да поддържа мускулите на ротаторния маншет. След като агонистите са обучени съответно, се използват така наречените антагонисти. Това са мускули, които извършват противоположното движение в тялото.
Само когато и двете мускулни групи са тренирани еднакво и няма дисбаланс, обичайното движение може да се извърши със същата сила и издръжливоста. Така нареченият ексцентрично обучение след това следва тренировката с гири. Това включва по-интензивно разтягане и поддържащи упражнения. Най-активният период на движение трябва да бъде от 25-та седмица след операцията; в крайна сметка може да се извърши, докато все още има дефицити в движението.
По принцип е по-добре да практикувате малко по-дълго. Обучението трябва да бъде ежедневно малко след операцията, но след това може да се провежда на всеки втори или трети ден. Физиотерапевтичните последващи грижи са обхванати от законоустановените здраве застраховка.
