Рефлексът на Мендел-Бехтерев е рефлекс на крака от групата на Бабински, който е категоризиран като пирамидален знак на тракта. Патологичното рефлекторно движение може да предполага увреждане на централните двигателни неврони. Такива щети се представят например в контекста на амиотрофична латерална склероза (ALS).
Какво представлява рефлексът на Мендел-Бехтерев?
Например, когато горната част на крака им е изчеткана, всичките им пръсти се движат към долната част на крака им. Това рефлекторно движение е рефлексът на Мендел-Бехтерев. Рефлексът на Мендел-Бехтерев е патологичен рефлекс на крайните крайници. Рефлекторното движение принадлежи към групата на Бабински и следователно е така нареченият знак на пирамидалния тракт. Неврологията познава тази рефлекторна група като симптом на заболявания на мотонейроните в централната част нервната система. Мотонейроните са най-добрите точки на превключване за доброволна и рефлекторна двигателна активност. Долният мотонейрон е разположен в предния рог на гръбначен мозък върху така наречените пирамидални тракти. Оттук нататък нервните импулси се провеждат ефективно от централната нервната система към органите на успеха и скелетната мускулатура. Рефлексът на Мендел-Бехтерев е кръстен на Владимир Михайлович Бехтерев. За първи път руският невролог свързва рефлекса с патологична стойност през 19 век. Във връзка с откривателя си, рефлексът на Мендел-Бехтерев също е включен в групата на анкилозиращ спондилит рефлекс. Всички анкилозиращ спондилит рефлекс имат патологична стойност и могат да бъдат проследени до Бехтерев като първия описател. В допълнение към рефлекса на Мендел-Бехтерев, зеничният рефлекс, например, също е включен в анкилозиращ спондилит рефлекс.
Функция и задача
Човешкото тяло използва двигателни рефлекси, за да се предпази от нараняване и функционални загуби. Поради това повечето рефлекси се наричат още защитни рефлекси. Примери за такива рефлекторни движения са кашлица рефлекс за защита срещу задавяне и клепач-затварящ рефлекс за защита на очната ябълка. Всички рефлекси се задействат от така наречените тригери. Тези тригери са възприятия от една от петте възприемащи системи на човека. По-специално зрителната система изпълнява спускови функции във връзка с рефлексите. Например, когато очите видят обект, приближаващ се към лицето, се задейства защитният рефлекс на ръцете. Избягването също би било двигателен рефлекс в този контекст. В кашлица рефлекс, отключващите фактори не са специфични възприятия на очите, а на механорецепторите в лигавиците на респираторен тракт. Когато тези сетивни клетки регистрират силно дразнене, те предизвикват рефлекторна кашлица. По този начин те катапултират хранителни частици и течности обратно от респираторен тракт ако човекът погълне. Рефлекторната система е до голяма степен неконтролируема, защото се състои от неволни движения. През целия живот рефлекторната система се променя. Следователно възрастните имат по-малко рефлекси от бебето, за което рефлекторните движения все още са от съществено значение за оцеляването. Кърмачетата, например, сучат от гърдите на майка си много преди те да могат да го направят доброволно. Този рефлекс регресира след първата година от живота, тъй като тогава вече не е необходим за оцеляване. Рефлексите от групата на Бабински са също физиологични рефлекторни движения за кърмачета до една година. Следователно те нямат патологична стойност. За възрастен обаче знаците на пирамидалния тракт са патологични и наподобяват регресия, както може да е налице при увреждане на централните мотонейрони. Както беше отбелязано в началото, моторните неврони са главният контролен център за екстензивно движение. Например, бебе все още не може да движи мускулите на отделните крачни крака поотделно, а само като група. Когато задната част на крака й е изчеткана, например, всички пръсти се движат към ходилото на крака. Това рефлекторно движение е рефлексът на Мендел-Бехтерев. Благодарение на мотонейроните обаче е възможно хората от около една годишна възраст да правят специфични движения на отделни крачни крака. От тази възраст централните мотонейрони свързват импулсите като потенциал за действие с отделни мускулни вретена на скелетните мускули. По този начин, ако рефлексът на Мендел-Бехтерев може да се задейства при възрастен, това сочи към липса на контрол на по-високо ниво от централните мотонейрони.
Заболявания и оплаквания
Подобно на всички други знаци на пирамидалния тракт, рефлексът на Мендел-Бехтерев е симптом на неврологична лезия, включваща моторните неврони. Поради тази причина патологичният рефлекс се разглежда предимно при неврологична диагностика. Рефлекторното изследване се превърна в стандартна диагностична процедура в неврологията. Независимо от това, надеждност на диагностичните критерии от групата на Бабински днес се разглежда критично. По този начин един единствен рефлекс от групата на Бабински далеч вече не е достатъчен, за да се спекулира двигателен неврон щета. Следователно рефлексът на Мендел-Бехтерев вече няма диагностична стойност. Същото се отнася и за всички други рефлекси от групата на знаците на пирамидалния път. Независимо от това, рефлексите от групата на Бабински могат да дадат на невролога първо подозрение за локализацията на лезия в централната нервната система. Ако има поражение на първия мотонейрон, придружаващите признаци са главно спастичност. Ако, от друга страна, вторият мотонейрон е засегнат от увреждане, основният симптом обикновено е мускулна слабост или нестабилност в движението. Въз основа на тези корелации, поставянето на диагноза на конкретно заболяване все още е предизвикателство, тъй като различни неврологични заболявания могат да увредят двигателните неврони. Например автоимунното заболяване множествена склероза причинява имунологични , в мозък намлява гръбначен мозък нервна тъкан, която може олово да се двигателен неврон щета. По същия начин ALS може да причини мотоневронална лезия. При това дегенеративно заболяване парче по парче тъканта в двигателната нервна система се разгражда. В допълнение към диагностичната стойност, всички знаци на пирамидалния тракт имат и прогностична стойност. Например, невролозите са склонни да говорят за неблагоприятен ход на множествена склероза ако признаците на пирамидалния тракт вече са налице в началото на заболяването. Дори като прогностичен критерий обаче рефлексите на групата на Бабински не са 100% надеждни критерии.
