Cranio-corpo-graphy е процедура за измерване, използвана за откриване, анализ и документиране баланс дисфункция. Процедурата е въведена за първи път през 1968 г. и се използва също така за обективно и стандартизирано документиране на резултатите от някои процедури за изследване като тест на Unterberger, тест на Romberg и няколко други общоприети диагностични процедури. CCG е процедура за проверка, призната от Асоциацията за осигуряване на отговорност на работодателя в Насоки G-41 (Работа, свързана с риск от падане).
Какво представлява кранио-корпо-графията?
Едно от основните приложения на кранио-корпографията е да се определи фитнес за работа на работни места с опасност от падане. Cranio-corpo-graphy (CCG) е представен за първи път от германския невроотолог Claus-Frenz Claussen през 1968 г. CCG не включва собствена процедура за изследване, но служи за подобряване и обективизиране на документацията на признатите методи за изследване в областите на вестибуларния капацитет и вестибуларни нарушения. Процедурата е компютърно подпомогната, а интегрираните алгоритми позволяват незабавни анализи. Процедурата се използва главно в трудовата медицина, за да се спази насоката на застрахователната отговорност на германските работодатели G-41 за работа на работни места с риск от падане и се използва предимно за демонстриране фитнес за работа на работни места с риск от падане. Освен това CCG се използва и за изследване на всички видове баланс нарушения при „нормални пациенти”. За да маркирате движенията на глава и раменете, изпитваното лице носи каска с две лампи и две допълнителни лампи на раменете. Моделите на движение се записват от моментална камера, разположена над обекта. От 1993 г. има по-усъвършенстван метод, при който светещите маркери се заменят с ултразвук маркери.
Функция, ефект и цели
Едно от основните приложения на кранио-корпографията е да се определи фитнес за работа на работни места с риск от падане в съответствие с насоките G-41 на застрахователната асоциация на германските работодатели. Фитнесът може да бъде демонстриран например с тест на Romberg за изправяне и тест за стъпване според Unterberger. За да се направи тестът на Ромберг, изпитваното лице или пациент стои изправен на двата крака в затворена стойка с изпънати ръце и затворени очи. Важно е да не присъстват възможности за визуална или акустична ориентация, като ярка светлина в дадена точка в стаята или източник на звук (например часовник, който тиктака). По време на теста за стойка компенсаторните движения на тялото се записват чрез светлината или ултразвук маркери и впоследствие оценени. Чрез леко натискане на тялото експериментът може да се извърши при малко по-трудни условия. Ако компенсаторните движения на тялото надвишат определено ниво и се увеличат по време на теста, или ако тестът трябва да бъде спрян поради риск от падане, много вероятно има невронално причинени координация проблем. Тенденцията да пада на определена страна по-скоро показва нарушение на един от макуларните органи (sacculus или utriculus), които са отговорни за откриването на линейни ускорения във вестибуларната система (органи на равновесие). Тестът на педала на Унтербергер включва тестване на рефлексните пътища между вестибуларните центрове в мозък и гръбначен мозък (вестибулоспинална рефлекс). Тестът за педалиране е кръстен на австрийския лекар Зигфрид Унтербергер и се състои в равномерно въртене на място със затворени очи. Прилагат се същите предпоставки, както при експеримента на Ромберг. Ако субектът или пациентът неволно и несъзнателно са се обърнали повече от 45 градуса след 50 стъпки, резултатът се счита за поразителен. Неволното завъртане на повече от 45 градуса в рамките на 50 стъпки предполага поражение на определен регион в малък мозък или показва проблем на вестибуларната система. Процедурата CCG също така поддържа специализирани методи за изследване като тестовете LOLAVHESLIT, NEFERT и WOFEC. LOLAVHESLIT е съкращение, съставено от термините надлъжен, страничен и вертикален, глава плъзгащ тест. Докато седи, пациентът извършва последователни и повтарящи се глава завъртания и движения на главата, които се записват от CCG и се оценяват незабавно. Тестът позволява да се направят заключения относно двигателните нарушения в шия и идентифицира заболявания, свързани с шийните прешлени и гръбначен мозък. NEFERT (врат Flex Rotation Test) може да се използва за откриване на изкълчвания и скованост на врата, както и всякакви други удар което може да присъства. Процедурата е въведена през 1998 г. Допълнителен метод за тестване за откриване на атаксия на походката е така нареченият тест WOFEC (Walk on Floor Eyes Closed), резултатите от който също могат да бъдат документирани, интерпретирани и съхранявани с помощта на CCG.
Рискове, странични ефекти и опасности
Cranio-Corpo-Graphy е неинвазивна процедура за запис и диагностика, която не може да бъде свързана с никакви рискове или странични ефекти. В случаите на остро подозрение за инфаркт на малък мозък or мозъчния ствол, техники за образна диагностика като магнитен резонанс (ЯМР), компютърна томография (CT) или функционален магнитен резонанс (fMRI) трябва да се използва в полза на бързи и точни диагнози. В това отношение предполагаемото присъствие на a мозъчния ствол or инфаркт на малкия мозък може да се разбере като противопоказание за използването на CCG. Германската професионална 3драве и Закон за безопасност (ArbSchG) прилага обвързващите директиви на ЕС относно професионално здраве и безопасност и се обръща както към работодатели, така и към служители. Работата, свързана с опасност от падане, не е изрично посочена в Професионалната 3драве и Закона за безопасност, но от работодателите се изисква не само да осигурят техническо обучение на своите служители, които извършват работа, свързана с опасност от падане, но и да изискват от тях да представят доказателства за здравето си в съответствие с насоките на застрахователната отговорност на работодателите G-41. Доказателство за баланс и пълният функционален капацитет на опорно-двигателния апарат са част от необходимото доказателство за здраве. Когато са на възраст под 25 години, доказателството за здраве трябва да се повтаря на всеки 36 месеца; на възраст от 25 до под 50 години, на всеки 24 до 36 месеца; и когато са на възраст 50 или повече години, на всеки 12 до 18 месеца.
