Диабетна ретинопатия: хирургична терапия

1-ви ред

  • Панретинална лазерна терапия (коагулация на цялата ретина (ретина) с изключение на макулата / мястото на най-остро зрение); индикации:
    • Пролиферативна диабетна ретинопатия (PDR):
      • Трябва да се извърши лазерна терапия на панретина
    • Непролиферативна диабетна ретинопатия (NPDR):
      • Панретинална лазерна терапия не трябва да се предлага в случаи на лек или умерен NPDR
      • При тежък NPDR при определени високорискови пациенти може да се обмисли паретинална лазерна коагулация
  • Витректомия (отстраняване на стъкловидното тяло; предстои):
    • В случай на неабсорбиращ кръвоизлив в стъкловидното тяло или
    • При наличие на предстояща или съществуваща тягова (свързана с тягата) централна отлепване на ретината (ablatio retinae).

    Възможни усложнения: Отлепване на ретината след операция (може да се дължи и на напреднали диабет мелитус); следоперативно кървене в стъкловидното пространство (може олово до значителни зрително увреждане; катаракт (катаракта; непрозрачност на лещата) в периода от 5 години при 8 от 10 пациенти.

  • Фокална лазерна терапия (може да се предложи); индикации:
    • Наличие на клинично значим диабетичен макулен оток (натрупване на извънклетъчна течност (оток) в областта на жълтото петно ​​(макула лутея) на човешкото око), застрашаваща зрителната острота (зрение) без фовеална ангажираност (фовея: депресия, разположена в центъра на жълтото петно )

Допълнителни бележки

  • Забележка: Според рандомизирано проучване, оток на макулата не е необходимо да се лекува чрез лазерна коагулация или инжектиране на анти-VEGF наркотици стига да не е имало влошаване на зрителната острота. В многоцентровото проучване са включени 702 пациенти с диабет оток на макулата (натрупване на извънклетъчна течност (оток) в областта на жълто петно (macula lutea)) и зрителна острота 20/25 или по-добра. Пациентите бяха разпределени на случаен принцип за три лечебни стратегии: първата група получи вътреочна инжекция с афлиберцепт на всеки 4 седмици втората група получава лазерна коагулация, а третата група служи като контролна група. След 2 години проучване беше установен следният резултат: първичната крайна точка влошаване на зрителната острота, се наблюдава еднакво често и при трите групи. Заключение: Незабавното анти-VEGF лечение може да е предпазило пациентите от усложнения (напр. Загуба на очите поради ендофталмит) . Освен това трябва да се спомене, че има по-често повишаване на вътреочното налягане по време на афлиберцепт лечение в сравнение с контролната група (8 срещу 3%).
  • В случаи на леко увреждане на ретината (ретината) на ранен етап, не трябва да се извършва лазерно лечение.
  • Рандомизирано клинично проучване може да покаже, че в сравнение с паретиналната лазерна коагулация (вж. По-горе), ползата от интравитреалната („в стъкловидното тяло“) инжекция на VEGF инхибитора ранибизумаб в пролиферативно диабетна ретинопатия може да бъде поне сравним или дори по-висок.