Симптоматична терапия | Терапия на дислексия

Симптоматична терапия

Симптоматичната терапия започва с индивидуалните симптоми на детето и се опитва да ги подобри с помощта на различни мерки. Точно толкова индивидуални, колкото симптомите се появяват в даден случай, такава форма на терапия трябва да бъде специално проектирана и насочена, за да осигури подкрепа там, където е необходима помощ и подкрепа. По правило терапията с чисти симптоми е форма на терапия, която се опитва да подобри уменията на детето за четене и правопис чрез целенасочени упражнения и систематични подходи. По наше мнение обаче трябва да се има предвид, че терапията на симптомите не се изражда само в допълнителни упражнения, които допълнително предизвикват и евентуално унижават децата чрез по-нататъшни преживявания на неуспех. Насочената и индивидуално адаптирана, симптоматичната и каузалната терапия не е задължително да е в пълен контраст една с друга, а по-скоро симптомотерапията може да включва и областите на възприятие.

Допълнителни терапевтични процедури

В случай на централно нарушение на обработката на чутото (нарушение на обработката на слуха) се предлагат други алтернативни форми на терапия. Звуковата терапия според Tomatis, Volf или Johanson е пример.

  • Обучение на слуха по метода на Томатис
  • Звукова терапия по Volf
  • Терапия според Йохансън

Училището може да предостави важна информация за индивидуалната терапия.

Поради ежедневния контакт и многобройните наблюдения на обучение (начална) ситуация е възможна типология на грешките, независимо от резултатите от теста, така че да може лесно да се приложи оценка на отделните промени. Въпреки това, индивидуалната подкрепа в училище е проблематична, тъй като много деца в клас обикновено се нуждаят от индивидуална подкрепа. Резолюцията от 2003 г. на Конференцията на министрите на образованието и културата (= конференция, в която участват всички министри на образованието и културата на отделните германски провинции) счита диагностиката, консултирането и подкрепата на деца с проблеми в района на Хесен като нов указ относно компенсирането на неблагоприятни условия за ученици със специални затруднения при обучението на деца със специални нужди. Въпреки че смятаме, че терапията и подкрепата в училище са много подходящи и разумни, ясно ни е, че трябва да се насочат по-голям брой часове за подкрепа, за да може такава индивидуална подкрепа да бъде поставена на солидна основа.

Разходите за извънкласната терапия и подкрепата на отделен човек обучение проблемите обикновено се поемат от родителите, в някои случаи може да се подаде заявление до службата за социално подпомагане на младите хора за покриване на разходите за терапия. От чисто правна гледна точка това е така наречената „помощ за интеграция“, която е регламентирана съгласно §35а SBG VIII. Решението се взема индивидуално (решение по индивидуален случай) след получаване на заявката за интеграционна помощ.

Извънкласната терапия и подкрепа могат да бъдат особено препоръчителни, ако при детето възникнат психологически и емоционални проблеми поради преживяванията на неуспех в училище (липса на самоуважение, неувереност в себе си, фрустрация в училище, страх от училище). Обикновено тези проблеми се удостоверяват от лекуващия педиатър. Решението за отделни случаи на Службата за младежки грижи обикновено предполага и разговор с класния ръководител на класа, в който се обсъжда и анализира училищната подкрепа.

Ако стане очевидно, че само училищната подкрепа не е достатъчна поради тежестта на дислексия, може да се предпише терапия извън училище. Ако случаят е такъв, Службата за социално подпомагане на младите хора ще поеме разходите за терапия, независимо от доходите на родителите. ВНИМАНИЕ: По правило обаче трябва да се провежда терапия с терапевт, признат от службата за социално подпомагане на младите хора!

Освен това изглежда разумно извънкласната терапия и училищната терапия да са в хармония помежду си. Според нас контактът между училището и терапевта трябва да е възможен на редовни интервали! Според нас проблемът с извънкласната терапия и подкрепа се крие в следните точки:

  • Как да намеря добре структурирана промоция?
  • Как може да се гарантира, че терапията и подкрепата се основават на учебното съдържание в училището?
  • Подкрепя ли също така форми на преподаване и учене, които се използват в училищата?
  • Предлага ли извънкласната подкрепа консултация и контакт с училището, за да работи възможно най-цялостно в интерес на детето и в съответствие с учебното съдържание на училището?
  • Как извънкласната подкрепа гарантира постоянно нова ориентация към индивидуалните проблеми на детето ми (оценка)?
  • Подкрепя ли извънкласната подкрепа и обучението на стратегии за учене (КАК? Уча ли правилно?) Или е единствено и уникално ориентирана към допълнителна практика на проблемни области (в смисъл на обучение)?
  • Извънкласната терапия обхваща ли и психиката на детето ми или имам нужда от допълнителни терапевтични мерки, за да помогна на детето си възможно най-устойчиво (трудова терапия; психотерапевтични мерки; изграждане на самочувствие)