Терапия на псориазис

Въведение

В терапията на псориазис има три основни цели, които трябва да бъдат постигнати: В допълнение към местното (локално, напр. мехлеми) и системно (въведено в организма, например таблетки) лечение, UVA лъчението също се използва за облекчаване на симптомите.

Намаляване на скоростта на миграция на кожните клетки
Инхибиране на възпалението
Елиминиране на задействащите фактори

Местната терапия е обяснена по-подробно по-долу: Първо, пърхотът се отстранява с помощта на урея мехлеми и вани.

Класическата терапия се състои от дитранол (под формата на мехлеми). Дитранолът нормализира прекомерната пролиферация на епидермалните клетки. Той обаче причинява силно дразнене на кожата и силно оцветява.

Поради силното дразнене на кожата, то трябва да се прилага само върху огнищата, а не върху околната здрава кожа. Концентрацията на активната съставка се определя индивидуално за всеки пациент. По правило мехлемът трябва да се измие след определен период на излагане.

калцитриол, т.е. препарати с витамин D3, също принадлежат към местната терапия. Те инхибират клетъчната пролиферация и обикновено се комбинират с UVA-UVB облъчване. Потиска се не само повишената клетъчна пролиферация, но също така се стимулира узряването на нормалните кожни клетки.

Ефикасността е приблизително същата като при кортизон препарати (кортизон), но за разлика от тях, те могат да се използват добре за продължителна терапия. Използват се и ретиноиди (препарати от витамин А), но не трябва да се използват върху лицето и гениталиите. бременност или кърмене (вж. Кърмене) също пречи на приложението.

Освен че инхибират клетъчното делене, ретиноидите имат и противовъзпалителен ефект. Те представляват алтернатива на кортизон терапия. глюкокортикоиди (кортизон) се използват и локално, включително в областта на лицето и гениталиите.

Те имат силен противовъзпалителен ефект и са най-често прилаганите в световен мащаб за лечение на псориазис. В допълнение, те потискат имунния отговор и имат инхибиторен ефект върху повишеното клетъчно делене. Нежелани странични ефекти от локално прилаганите глюкокортикоиди включват изтъняване и повишена уязвимост на кожата.

Така нареченият стероид акне също може да възникне. Системната терапия се използва в случай на неуспех на локалната терапия. Системната терапия е под формата на таблетки.

Прилаганите лекарства включват Метотрексат инхибира възпалителните процеси в кожата и се използва за псориазис със и без проблеми със ставите. Той също така намалява активираните Т-клетки. От метотрексат уврежда черен дроб, това лекарство може да се използва само при здрави чернодробни индивиди.

Пациентът, лекуван с метотрексат не трябва да консумирате алкохол, ако е възможно. Не само черен дроб е повреден, но също така и мъжките зародишни клетки и зародиш в утробата. Затова добре контрацепция трябва да се използва до три месеца след края на терапията.

Ефектът на фумаратите се основава на инхибирането на възпалителните клетки и инхибирането на освобождаването на клетъчни пратеници (цитокини). Терапевтичният ефект обаче настъпва едва след около 3-5 седмици. Диария намлява гадене са сред нежеланите ефекти.

Циклоспорин се предписва изключително при тежък и устойчив на терапия псориазис. Той инхибира активността на възпалителните клетки и техните вещества. Поради възможното ограничаване на бъбречната функция, пациентите с увредени бъбреци не трябва да получават Циклоспорин за терапия.

Ретиноидите влияят върху растежа и узряването на епидермалните клетки и възпалителната активност в псориатичните огнища. Страничните ефекти включват изсушаване на кожата и лигавиците. По време на бременност, много вероятно е да възникнат малформации на детето.

Следователно такава терапия не трябва да се използва в този случай. Ако е възможно, глюкокортикоидният кортизон не трябва да се използва за системна терапия, тъй като има значителни странични ефекти, особено при продължително лечение. Друго възможно активно вещество за лечение е имуносупресивният агент такролимус, Enbrel® или Адалимумаб.

Той инхибира активността на възпалителните клетки и техните вещества. Поради възможното ограничение на бъбрек функция, пациентите с увредени бъбреци не трябва да получават Циклоспорин за терапия. Ретиноидите влияят върху растежа и узряването на епидермалните клетки и възпалителната активност в псориатичните огнища.

Страничните ефекти включват изсушаване на кожата и лигавиците. По време на бременност, много вероятно е да възникнат малформации на детето. Следователно такава терапия не трябва да се използва в този случай.

Ако е възможно, глюкокортикоидният кортизон не трябва да се използва за системна терапия, тъй като има значителни странични ефекти, особено при продължително лечение. Друго възможно активно вещество за лечение е имуносупресивният агент Такролимус, Enbrel® или Адалимумаб

Фумарати
Метотрексат
циклоспорин
А също и тук ретиноиди
И глюкокортикоиди.

Терапията на пациент, страдащ от псориазис, трябва винаги да се провежда на определени етапи. Това означава, че преди да се прибегне до по-агресивни мерки за лечение, първо трябва да започнете да използвате възможно най-щадящите методи на терапия.

Мехлеми и кремове са особено подходящи при леки форми на псориазис. Дори редовното прилагане на тези местни терапевтични мерки често води до задоволителни резултати от лечението. За да повлияят положително на резултатите от лечението, засегнатите пациенти трябва да изпълнят няколко стъпки, преди да приложат мехлема.

Преди псориазисният маз да се нанесе върху засегнатите участъци от кожата, повърхността на кожата трябва внимателно да се освободи кожни люспи. Кремове или мехлеми, съдържащи урея или салицилова киселина са подходящи за тази цел. В този контекст обаче трябва да се отбележи, че мехлем, съдържащ салицилова киселина, никога не трябва да се прилага върху големи участъци от кожата.

В идеалния случай мехлемът трябва първо да се нанесе върху малка част от тялото. Ако не се появят кожни реакции дори след време на приложение от около десет минути, действителното лечение може да започне. Пациенти, които са алергични към прилагането на обичайните мехлеми и кремове може алтернативно да използва маслени бани за отстраняване на котления камък по повърхността.

В по-леки случаи могат да бъдат достатъчни специални шампоани за постигане на успешна терапия на псориазис. След като кожната повърхност на засегнатия пациент е отстранена от котлен камък и подготвена за прилагането на други вещества, действителната терапия на псориазис може да започне чрез прилагане на мехлем. Особено чрез редовна употреба на мехлем, съдържащ въглищен катран, досега могат да се постигнат задоволителни резултати от лечението.

Активните съставки, съдържащи се в мехлема, инхибират прекомерното клетъчно делене, типично за псориазис, ограничават възпалителните реакции и предотвратяват ороговеването на най-горния кожен слой. В допълнение, кремовете и мехлемите, съдържащи активната съставка „дитранол“, синтетичен катранен препарат, се оказаха успешни при лечението на псориазис. При редовно локално приложение на този мехлем, типичните възпалителни процеси, както и прекомерното производство на рог трябва да бъдат намалени очевидно.

Въпреки това, терапията на псориазис с помощта на дитранолов мехлем трябва да се разглежда критично. Части от тялото, където мехлемът се прилага прекомерно, обикновено развиват кафеникаво оцветяване. Поради тази причина терапията на псориазис с мехлем, съдържащ дитранол, трябва да се провежда много внимателно и пестеливо.

В случай на аномалия след прилагане (зачервяване, изгаряне, сърбеж) трябва незабавно да се потърси дерматолог. Умерено тежките и тежки форми на заболяването обикновено трудно реагират на мехлеми, съдържащи катран. Поради тази причина засегнатите пациенти обикновено трябва да прибегнат до a кортизонов мехлем.

Тази съставка е хормон, който също се произвежда в надбъбречната кора. При терапия на псориазис с мехлем, съдържащ кортизон, обаче трябва да се внимава да се покрие много пестеливо повърхността на кожата. Освен това този мехлем никога не трябва да се използва при деца, по лицето, шия или генитална област.

Причината за това е фактът, че активната съставка кортизон изтънява повърхността на кожата и току-що споменатите кожни участъци така или иначе вече са доста тънки. Най-важните странични ефекти на кортизон мехлем включва зачервяване, изгаряне и сърбеж.Ако се появи такъв страничен ефект, терапията трябва да се прекъсне и да се потърси специалист. В ежедневната клинична практика мехлеми с витамин D производни са се доказали като особено подходящи за лечение на псориазис.

Когато се прилага редовно, витамин D3 по-специално гарантира, че растежът и узряването на клетките на епидермиса се повлияват положително и образуването на пърхот, типично за псориазис, се инхибира. Според обширни проучвания ефективността на съдържащия мехлем витамин D е еквивалентен на този на средна якост кортизонов мехлем. По отношение на възможните нежелани реакции Витамин D потомците обаче се показват като значително по-внимателни и по-съвместими.

Към най-известните мехлеми на основата на витамин D принадлежат: Curatoderm® (Tacalcitol), Silkis® (калцитриол), Daivonex® (калципотриол). Класическите мехлеми с производни на витамин А са особено подходящи за лечение на леки до умерени форми на псориазис. Средно може да се приеме, че около 70-80 процента от огнищата зарастват след редовно прилагане на витамин А маз.

При тежки форми на заболяването мехлем, съдържащ витамин А, може да се комбинира с обикновен кортизонов крем. Терапията на псориазис може да бъде проблемна по време на бременност. Това е особено случаят, ако бъдеща майка страда от особено тежка форма на псориазис.

Причината за това е фактът, че локалното приложение на мехлеми и кремове самостоятелно обикновено не е достатъчно за ефективно облекчаване на симптомите. Тъй като обаче повечето от лекарствата, подходящи за системна терапия на псориазис, не трябва да се прилагат по време на бременност, лечението често трябва да бъде на пауза. Това е особено проблематично, тъй като класическите симптоми на псориазис така или иначе се влошават за много жени по време на бременност.

Поради това жените, които страдат от псориазис и планират бременност, трябва да информират своя дерматолог рано. Едва тогава може да се вземе ранно решение дали съответната терапия може да продължи по време на бременност или пациентът може да се наложи да премине към друго лекарство. Въпреки това трябва да се отбележи, че няма много лекарства за лечение на псориазис, които са одобрени по време на бременност.

За повечето от активните съставки се приема, че увреждането на ембрион не може да се изключи напълно. Използването на системни медикаменти може да доведе до сериозни малформации, особено през първата трета от бременността. Поради тази причина всички перорални лекарства, използвани за лечение на псориазис, трябва да бъдат прекратени по време на бременност.

Това важи особено за лекарства, които съдържат активните съставки „Ацитретин“ (или други производни на витамин А) или „Метотрексат“. И двете активни съставки могат да доведат до тежки малформации и спонтанни аборти по време на бременност. За жените, които приемат един от тези препарати, е важно да се гарантира ефективност контрацепция по време на цялата терапия.

Освен това засегнатите жени не трябва да забременяват след реалния прием (две години в случай на ацитретин; четири месеца в случай на метотрексат). Като цяло местните лекарства за лечение на псориазис могат да се използват и по време на бременност. Кремовете и мехлемите, съдържащи витамин А, са изключение. Те не трябва да се прилагат по време на бременност.