Терапия
По правило ингвиналните хернии винаги изискват хирургична терапия. Всички операции имат общо, че разрезът протича точно над ингвиналния канал, хернията се намалява обратно в коремната кухина и херния сак се отстранява. Съществуват различни методи за затваряне на херниалните отвори.
Използват се и лапароскопски процедури. Ингвиналната херния е сред най-често хирургично лекуваните заболявания в Германия. Те обикновено се лекуват хирургично, тъй като консервативното (т.е. нехирургично) лечение не обещава дългосрочен успех.
Операцията обикновено отнема между 20 и 30 минути. В случай на неусложнена ингвинална херния, времето на операцията може свободно да бъде определено от пациента. Изключение е затвореният ингвинална херния, което е индикация за спешни случаи.
В този случай операцията трябва да се извърши възможно най-скоро, за да се предотврати отмирането на чревната тъкан (некроза). ако обща анестезия не се изисква, операцията обикновено се извършва под локална анестезия, т.е. пациентът е буден по време на операцията, но неговият болка усещането е изключено в засегнатата област. В днешно време има множество хирургични процедури за лечение на ингвинална херния.
Целта на всички тях обаче е по същество една и съща, а именно първо да изтласкат съдържанието на херниалната торбичка на първоначалното й място (редукция) и след това да укрепят задната стена (fascia transversalis) на ингвиналния канал. Разграничават се отворени хирургични процедури, при които се прави разрез на кожата, и минимално инвазивни лапароскопски процедури (техника на ключалка), при които се правят много малки разрези на кожата. При отворени хирургични процедури някои работят изключително чрез шев, докато други водят до затваряне на херниалния отвор и укрепване на задната стена чрез вмъкване на пластмасова мрежа.
В този случай херниалният отвор е покрит от пластмасова мрежа 8 × 12 cm. Има две разлики в минимално инвазивните процедури: трансабдоминална ретикулация (TAPP) (вж. По-долу) и обща екстраперитонеална ретикулация (TEP). И при двете процедури се поставя пластмасова мрежа.
В TEP мрежата се вмъква чрез огледален образ на перитоний, така че коремната кухина не трябва да се отваря. Освен това не са необходими шевове или скоби, тъй като окото се задържа от вътрешното коремно налягане и контраналягането на мускулите. Недостатъкът на минимално инвазивните процедури в сравнение с отворените процедури е, че те изискват обща упойка.
Операцията според Лихтенщайн описва една от най-често срещаните процедури за лечение на ингвинална херния. Това е малка отворена операция, при която, за разлика от минимално инвазивните процедури, операционната зона е покрита с приблизително пет до десет см голям разрез, отворен в бар. Специалната особеност на хирургичната процедура според Лихтенщайн е, че херниалният отвор се затваря чрез поставяне на малка пластмасова мрежа.
Това се зашива към слабинната връзка и коремни мускули така че да не може да се подхлъзне. Интегрираната мрежа остава в тялото и не трябва да се отстранява, ако заздравяването протича без усложнения. Операцията според Лихтенщайн обикновено изисква само локална упойка.
Тъй като обща анестезия обикновено не се изисква, процедурата на Лихтенщайн често може да се извършва амбулаторно, за да се коригира ингвиналната херния при иначе здрави пациенти. Например, ако ингвиналната херния се е повторила и вече е извършена операция (рецидив), винаги трябва да се поставя мрежа. Според Лихтенщайн това може да се извърши като отворена хирургия или минимално инвазивна.
В случай на ингвинална херния, често е необходима само малка операция, която следователно може да се извърши амбулаторно в някои случаи. Това важи особено за по-млади и иначе здрави пациенти. По принцип амбулаторната хирургия е възможна при отворени хирургични форми, тъй като за разлика от минимално инвазивните („техника на ключалка“) процедури, обща анестезия често не се изисква.
Поради това дали амбулаторната операция е подходяща или не, лекуващият лекар и пациентът трябва да решат с оглед на всички фактори. Ако има причини срещу извънболничната помощ, процедурата често може да се извърши по време на кратък престой в болница от два дни. TAPP е хирургична процедура за лечение на ингвинална херния.
Това е една от минимално инвазивните лапароскопски процедури, т.е. тя се управлява с помощта на техниката на ключалката. Целта е да се укрепи задната стена на ингвиналния канал чрез поставяне на пластмасова мрежа. Днес процедурата TAPP се използва главно за рецидивиращи хернии (т.е. повторно появяващи се хернии, които преди са били лекувани хирургично) и двустранни хернии.
Операцията се извършва под обща анестезия (интубация анестезия).
- Започва с около 1 см дълъг разрез на кожата в областта на пъпа. През него се вкарва инструмент и газът се въвежда в коремната кухина.
Това е необходимо, за да може хирургът да има достатъчно добър поглед върху хирургичната област.
- След това се вкарва камера през съществуващия разрез, а допълнителен инструмент се вкарва през малък разрез на кожата от двете страни на коремната стена.
- Сега съдържанието на херния сак внимателно се намалява, т.е. връща се обратно там, където им е мястото. След подготовка на перитоний, хирургът достига до ингвиналния канал. Тук пластмасовата мрежа сега е поставена, поставена върху херниалния отвор и фиксирана с няколко скоби.
- По-голямата част от газа се отделя от коремната кухина и се отваря перитоний се затваря отново със скоби или конци.
- Сега инструментите се изтеглят и малките кожни разрези се зашиват, след като се освободи останалият газ.
Операцията вече е завършена.
Усложненията са редки, но пациентът трябва да бъде информиран за възможността за тяхното възникване преди всяка процедура. Това може да доведе до нараняване, свиване или дразнене на нерви в областта на слабините. Както при всяка хирургична процедура, по време на операцията могат да възникнат усложнения.
Сред най-честите:
- Нараняване на семенната връв, червата и пикочния мехур
- Нараняване на съдовете
- Нараняване на нерви
- След кървене
- Нарушения на зарастване на рани
- Тромбоза с последваща белодробна емболия
- Нарушения в района на тестиси, например под формата на подуване или атрофия
- Гадене, повръщане, болки в корема и раменете
- Намалена чревна активност
- Рецидиви (рецидив на ингвинална херния)
- Инфекции
- Хронична болка в слабините
Операция на ингвинална херния може да се извърши като амбулаторна процедура, което означава, че пациентът може да бъде изписан у дома същия ден. Това, разбира се, зависи от цялостното състояние на пациента и вида на хирургичната процедура. След операцията трябва да се избягва тежък физически стрес като повдигане на товари за няколко седмици.
Отново, точните поведенчески изисквания зависят от хирургичната процедура. Ако болка терапията е необходима, обикновено се провежда с нестероидни противовъзпалителни лекарства като ибупрофен. Форум тромбоза профилактика, лечението с Herapin трябва да продължи до пълна мобилизация. Тази мобилизация трябва да се осъществи възможно най-бързо, но трябва да се болка-адаптиран. След операцията пациентът може веднага да се храни нормално, в зависимост от неговите или нейните желания. Болничният лист от 1-2 седмици е правило.
