Телешки импланти

Въведение

Телешките импланти обикновено се състоят от силиконов гел и се вкарват във фибулата. Освен това има импланти, изработени от по-твърд, по-подобен на каучук материал. Те са проектирани да издържат както на мускулното натоварване на крак и външни влияния като леки наранявания и контузии.

Освен това те трябва преди всичко визуално да увеличат прасеца и да имат равномерна повърхност. За тази цел се използват импланти с гладки стени, които се предлагат в по-малък размер и форма за жени, както и малко по-широки и по-обширни за мъже. Имплантирането на телешки импланти попада в обхвата на пластичната хирургия и се извършва хирургично.

Имплантационният материал съответства на този на a увеличаване на бюста. Телето трансплантация, Както и на Po импланти са все по-търсени в наши дни и непрекъснато се развиват. Имплантирането на силиконови възглавници в прасеца често се извършва от естетически съображения.

Има заболявания, които водят до изключително стесняване на мускулите на прасеца, това се нарича телесна хипотрофия. Сред вродените заболявания са клубни крака, спастична парализа или т.нар спина бифида, което представлява малформация по смисъла на оклузивно разстройство в областта на гръбначния стълб, което също може да повлияе на гръбначен мозък. В допълнение към вродените заболявания има и придобити телесни хипотрофии, т.е. намалено или липсващо развитие на мускулите, което може да възникне поради полиомиелит или възпаление на костите. Други травматични причини са изгаряния, контузии, сложни фрактури или дори наранявания на нервите, чрез които мускулите регресират. Дори културистите, които не са доволни от развитието и формата на мускулите на прасците си, въпреки интензивната мускулна тренировка, често обмислят имплантиране на теле.

Предварителна обработка

Преди да се извърши хирургично уголемяване на прасците, препоръчително е да имате подробна информация медицинска история и предварителен преглед от лекуващия лекар. Идеите и желанията на пациента трябва да се сравняват с очакваните реалистични цели на лечението. Също така е важно пациентът да бъде информиран за рисковете от операцията и за алтернативните възможности за лечение.

Ако след това пациентът реши да се подложи на операцията, трябва да се планира час за операцията. Около две седмици преди тази среща пациентът може да се наложи да спре да приема някои лекарства. Това е особено важно с кръв-разреждащо лекарство и обезболяващи. Освен това пациентът не трябва да консумира алкохол или никотин през този период.