Синтез на тироксин
Синтезът на тироксин се провежда в щитовидната жлеза, Най- щитовидната жлеза абсорбира йод от кръв и го прехвърля в така наречения „тиреоглобулин“. Тирероглобулинът е верижноподобен протеин, открит в щитовидната жлеза, което е в основата на синтеза на щитовидната жлеза хормони. Когато йод се прехвърля, се образуват молекули с три или четири йодни атома. В последната стъпка части от протеиновата верига се отделят и в зависимост от броя на йод атоми, финалът хормони Т3 (трийодтиронин) и Т4 (тетрайодтиронин / тироксин) се образуват.
Механизъм за регулиране
Хормоните, като пратеници на тялото, са отговорни за регулирането на различни процеси. За да контролират ефекта си обаче, те самите са обект на много сложен и чувствителен регулаторен механизъм. Произходът е разположен в централен район на мозък, на „хипоталамус".
Тук редовно се произвежда хормонът „TRH“ (освобождаващ тиреотропин хормон). TRH се освобождава в кръв и мигрира към следващата станция на регулаторната верига, хипофизната жлеза, или „хипофиза“. Там причинява освобождаването на друг хормон, „TSH”(Хормон, стимулиращ щитовидната жлеза), който сега се освобождава обратно в кръв и достига крайната си цел, щитовидната жлеза.
TSH сигнализира за освобождаване на щитовидната жлеза тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които се разпределят в тялото с кръвта и вече могат да предизвикат действителния си ефект. Регулаторният механизъм обаче е възможен не само в едната посока, но и в другата. Т3 и Т4 имат инхибиторен ефект както върху TRH, така и върху TSH. Този механизъм се нарича „инхибиране на обратната връзка“ в медицината. The тиреоидни хормони по този начин предоставя обратна връзка за това колко хормони вече са били секретирани и по този начин предотвратява свръхпроизводството.
Клас хормон
Тиреоидни хормони като тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3) принадлежат към така наречените „липофилни“ хормони, което означава, че те са мастноразтворими. Те се различават от водоразтворимите (хидрофилни) хормони по това, че са слабо разтворими в кръвта и следователно трябва да бъдат обвързани с така наречения транспорт протеини. Тяхното предимство обаче е, че те имат по-дълъг живот от една страна, а от друга могат да преминат по същия начин липофилен клетъчната мембрана много лесно и могат да предават техните сигнали директно на ДНК, съдържаща се в клетъчното ядро.
