Какво е ринофима?
Ринофимата е грудкообразно, доброкачествено кожно изменение на носа, което може да се появи при тежката форма на кожното заболяване розацея – т. нар. розацея фиматоза.
В случай на розацея (също: розацея), кожата на лицето е основно обект на непрекъснато, прогресивно възпаление. Най-често се засягат бузите, носът, брадичката и челото.
Първоначално заболяването се усеща под формата на постоянно зачервяване. Впоследствие често се образуват малки възелчета (папули) и дори пълни с гной мехурчета (пустули). Ако по време на това съединителната тъкан и мастните жлези също се увеличат прекомерно (хиперплазия), се развива картината на неправилни кожни израстъци, така наречените фими.
В зависимост от това къде се срещат тези фими, те се наименуват по-конкретно. Например, те се наричат гнатофими на брадичката, метофими на челото и отофими на ухото. Най-често срещаното място за луковичните израстъци обаче е носът, където те се наричат ринофима.
Как разпознавате ринофима?
Ринофимата може лесно да се разпознае по типичните луковични кожни удебеления. Засегнатите кожни участъци често придобиват синкаво-червеникав цвят поради подлежащи съдови промени.
Форми на ринофима
Има три основни форми на ринофима:
- Жлезиста ринофима: В този случай по-специално мастните жлези са увеличени и техните отвори са разширени. Тъй като производството на себум също се увеличава, кожата на луковичния нос също е много мазна.
- Фиброзна ринофима: При тази форма е увеличена предимно съединителната тъкан.
- Фибро-ангиоматозен ринофим: В допълнение към увеличаването на съединителната тъкан тук се забелязва съдова дилатация (ангиектазия) и възпаление. Носът често изглежда меден до тъмночервен и обикновено е покрит с множество пустули.
Отделните форми не винаги могат да бъдат ясно разграничени една от друга – преходите са плавни.
Каква е причината?
„Луковият нос“ е възможна проява на тежката форма на розацея. Причините за розацеята не са напълно изяснени. Предполага се, че различни фактори трябва да се съчетаят, за да се развие ринофима.
Според съвременните научни познания определени гени във взаимодействие с други фактори водят до нерегулирана повърхностна вазодилатация, оток и персистиращо възпаление, което се нарича розацея.
Въпреки че жените са малко по-склонни да бъдат засегнати от розацея, ринофимата е пет до 30 пъти по-честа при мъжете, в зависимост от изследването – обикновено през четвъртото или петото десетилетие от живота. Не е ясно защо ринофимата се развива предимно при мъжете. Експертите отново подозират генетични причини или мъжки хормони като основни фактори.
В миналото погрешно се приемаше, че прекомерната консумация на алкохол е причината за ринофима. Затова понякога го наричат „нос на пияницата“. Подобна връзка обаче не е научно потвърдена. Въпреки че алкохолът се счита за рисков фактор за розацея, той не е явен отключващ фактор за ринофима.
лечение
Преди тези конкретни последици от розацея на носа да се третират по друг начин, обикновено се използват различни лекарства. При лечението на розацея обикновено се използват подходящи препарати (особено азелаинова киселина и антибиотици като метронидазол).
Изотретиноинът също понякога е подходящ за лечение на ринофима в леки случаи.
Медикаментите забавят възпалителните промени и намаляват размера на ринофимата в някои случаи, но лечението често продължава няколко месеца или години и пълната регресия на „луковия нос” не е гарантирана.
- Дермабразио: Под анестезия горният слой на кожата се изтрива с вид фреза. След това се прилага специален мехлем за ускоряване на заздравяването на раната. След десетина дни образувалата се краста пада.
- Дермабразио: Тази процедура е подобна на дермабразиото, но вместо мелница се използва скалпел.
- Лазерна процедура: С помощта на високоенергиен лазер се отстраняват повърхностните кожни участъци на розацея нос.
- Електрохирургия: Тук израстъците се отстраняват с електрическа примка.
- Криохирургия: Излишната тъкан на ринофима се унищожава с помощта на течен азот.
Докато в миналото са били премахвани цели участъци от носа, днешните хирургични процедури са много по-щадящи. Израстъците на съединителната тъкан и мастните жлези се отстраняват слой по слой. В процеса хирургът се опитва да възстанови оригиналната форма на носа. Усложнения като тежки белези или умиращи хрущялни части (хрущялна некроза) възникват много рядко.
Както обикновено се случва с розацеята, препоръчително е да се избягват всички фактори, които предизвикват обостряне на заболяването и евентуално влошават симптомите, включително люти подправки, алкохол и силно UV лъчение. Прочетете повече в основната статия Розацея.
Възможни усложнения
Истинският проблем възниква от силния психологически стрес, от който страдат много от засегнатите. Ярко изразената ринофима може буквално да обезобрази лицето.
Освен това често има неоправдани обвинения в алкохолизъм от други страдащи, които продължават погрешно да смятат, че ринофимата е „нос на пияница“. След това пациентите често се оттеглят от социалната си среда, което сериозно влошава качеството им на живот.
Все още не е ясно дали ринофимата насърчава развитието на рак на кожата. Съществува обаче риск всички ракови образувания да бъдат скрити от луковичните образувания и след това да бъдат открити едва на късен етап. Затова са препоръчителни редовни и прецизни прегледи.
Прогноза
Благодарение на съвременните методи на лечение (особено в областта на хирургията), днес в повечето случаи се постигат добри оптични резултати.
Необходимо е обаче известно търпение, тъй като след операцията областта на носа може все още да е подута и покрита със струпеи. Дори тази краста да падне след няколко дни, в някои случаи кожата остава червена до дванадесет седмици. Освен това кожата на оперираните зони първоначално е по-тънка от останалата кожа на лицето.
Като цяло обаче настоящите възможности за лечение могат значително да подобрят качеството на живот на засегнатите.
