ДвижениеПеристалтика
След абсорбция в тънките черва лигавицата, хранителните вещества се прехвърлят в кръвния поток. Чрез съдовата мрежа (капиляри) във вилисите на тънко черво, захарите, аминокиселините (от пептиди) и късите до средноверижни мастни киселини се абсорбират в кръв съдове и се предават на черен дроб чрез портала вена. Дълговерижните мастни киселини, холестерол етери и фосфилипиди, се вграждат в големи молекули протеин-мазнини (хиломикрони) и се транспортират през лимфния съд във вилите на тънко черво, първоначално след черен дроб в кръвния поток.
Червата също са важни за усвояването на водата. Общо около 9 литра течност се абсорбират за един ден. Около 1.5 литра от това идва от течността, която пиете, а останалото се състои от течности (секрети), които стомашно-чревният тракт произвежда.
Те включват слюнка, стомашен сок, тънко черво сок, панкреатичен сок и жлъчка. След абсорбиране в лигавицата на тънките черва, хранителните вещества се предават в кръвния поток. Чрез съдовата мрежа (капиляри) във вилисите на тънките черва, захарите, аминокиселините (от пептиди) и късите до средноверижните мастни киселини се абсорбират в кръв съдове и предаде на черен дроб чрез портала вена.
Дълговерижните мастни киселини, холестерол етери и фосфилипиди, се включват в големи молекули протеин-мазнини (хиломикрони) и се транспортират през лимфния съд във вилисите на тънките черва, първо покрай черния дроб в кръвния поток. Червата също са важни за усвояването на водата. Общо около 9 литра течност се абсорбират за един ден. Около 1.5 литра от това идва от течността, която пиете, а останалото се състои от течности (секрети), които стомашно-чревният тракт произвежда. Те включват слюнка, стомашен сок, сок на тънките черва, панкреатичен сок и жлъчка.
Болка в тънките черва
Болка в тънките черва не е лесно да се определи. Има много различни клинични картини, които могат да причинят болка в тънките черва. Спектърът варира от прости запек или стомашно-чревно възпаление до по-тежко хронично възпаление, чревни язви или мезентериален инфаркт.
Много от тези заболявания също причиняват относително неспецифични болка в долната част на корема, които от една страна не могат лесно да бъдат разграничени един от друг, а от друга също наподобяват модели на болка на други болни органи като напр. панкреаса, жлъчен мехур, перитоний or двоеточие. Болката в тънките черва се проявява с различни „болкови качества“ в зависимост от клиничната картина. Те варират от колики (силна, подобна на вълна) болка при запушване на тънките черва (незаконна) до тъпа, продължителна болка и остра, пронизваща болка в язва или остро възпаление. По принцип колкото по-остра и силна е болката, толкова по-сериозно е заболяването.
Също така трябва да се вземе предвид дали освен болката възниква и така нареченото защитно напрежение, което в този случай означава отразяващо и само частично произволно втвърдяване на коремната стена, което може да бъде предизвикано чрез допир. Болката в областта на тънките черва винаги трябва да се разглежда в контекста на вече известни предишни състояния. Например болка при остра възпаление на тънките черва след стомашно-чревни вируси or отравяне от храна може да бъде „нормално“, стига да не продължи повече от четири дни.
От друга страна, мезентериален артерия инфаркт с последващо намалено кръв снабдяването на засегнатия участък на тънките черва, например, се проявява с кратка, силна болка, която след това се подобрява и почти изчезва, докато болестта придобива заплашителни размери. Възпалителното заболяване на тънките черва се нарича ентерит. Поради тясната позиционна връзка, стомах намлява двоеточие могат също да бъдат възпалени, тези форми на заболяване след това се наричат гастроентерит (стомах) или ентероколит (дебело черво).
Ентеритът се класифицира според различни критерии: 1. инфекциозен или неинфекциозен е ентерит 2. остро или хронично възпаление? 3. какво е причинило възпалението? Инфекциозният ентерит може да бъде причинен от бактерии (например
Salmonella, Shigella, E. coli, Clostridia), вируси (напр. ротавирус, норовирус, аденовирус) или паразити (напр. амеба, червеи, гъбички). Неинфекциозният ентерит е терминът, използван за описание възпаление на тънките черва който е от лекарствен произход (циклоспорини, цитостатици), е причинено от радиотерапия, е резултат от намалено кръвоснабдяване в съответния раздел, причинено е от токсини, причинено е от алергии, като хранителни алергии или след операции, или е идиопатично (без известна причина), като напр. улцерозен колит or болест на Крон.
Ентеритидите се проявяват предимно чрез диария, което често е придружено от гадене намлява повръщане. Други, по-неспецифични симптоми са чревните спазми, коремна болка намлява треска. В хода на заболяването повишеното отделяне на вода и намаленото усвояване водят до признаци на дехидрация и нарушения на електролита баланс като замаяност, умора, апатичност и телец спазми.
Терапията на ентерит зависи от причинителите му. Повечето пациенти с ентерит показват спонтанен оздравителен процес с диария отслабване в рамките на 3-7 дни и гадене намлява повръщане отслабване в рамките на 1-3 дни. В тези случаи лечението е ориентирано към симптомите и според тежестта на заболяването, с лекарства за гадене, диария и деролиране на електролити, когато е необходимо.
В случай на по-продължителни възпаления, е необходима подробна консултация с пациента, за да се изяснят гореспоменатите причини. Освен това патогенът се открива чрез проба на изпражненията. След това терапията се адаптира към резултатите от тестовете. Например се лекуват бактериални и паразитни ентерити антибиотици ако симптомите продължават.
Всички статии от тази поредица:
