Принуда за измиване

Манията за измиване е форма на обсесивно-компулсивно разстройство. Засегнатите лица се чувстват принудени отново и отново да измиват собственото си тяло, отделни части от тялото (например ръце) или определени предмети. Тези процеси на измиване обикновено са прекомерни.

Зад това често стои страхът от определени бактерии или заболявания, които трябва да се избягват. В рамките на принудителните действия засегнатите лица обикновено се ръководят от натрапчиви мисли, които пречат на засегнатите да се въздържат от своето натрапчиво поведение. Като цяло развитието на манията по измиване може да се обясни с две различни мотивации:

  • Страхът от чужди бактерии патогени или мръсотия
  • Освобождението от греховни мисли
  • Повтарящи се мисли за почистване или поведение, при които съответното лице трябва да почиства себе си или други предмети отново и отново.
  • Някои от засегнатите лица осъзнават, че мислите им за почистване или натрапчивото им поведение са неподходящи и преувеличени.
  • Натрапчивите мисли и натрапчивото поведение представляват значително увреждане в живота на засегнатите лица и се преживяват като стресиращи.
  • Засегнатите лица се опитват да игнорират натрапчивите мисли или поведения или ги прикриват с други мисли или с други дейности.

Принудата за измиване като вид обсесивно-компулсивно разстройство, като контролната принуда, се среща най-често сред обсесивно-компулсивните разстройства.

Болестта често се разпознава само много късно, тъй като засегнатите посещават лекар едва след около 8-10 години. Общо около шест пъти повече жени страдат от принуда за пране, отколкото мъжете. Принудата за измиване започва относително късно за засегнатите в сравнение с началото на контролната принуда.

Обикновено разстройството се появява едва на 27-годишна възраст. Поради относително голям брой нерегистрирани случаи (само много малко от засегнатите отиват директно при лекар), едва ли е възможно да се направят надеждни твърдения за действителното начало на обсесивно -компулсивно разстройство. Ако обсесивно-компулсивното разстройство бъде открито едва много години по-късно, възможно е разстройството вече да е станало хронично. По принцип обсесивно-компулсивните мисли могат да възникнат заедно или отделно от обсесивно-компулсивните действия.