дефиниция
Хемоглобинът е протеин, открит в червено кръв клетки, еритроцити. Придава на клетките червен цвят. Част от този протеин е железен йон.
Този железен атом присъства в двувалентна форма, той е двойно положително зареден (Fe2+). В случай на метхемоглобин, железният йон присъства в тривалентната форма (Fe3+). Тази форма на хемоглобин не е в състояние да свързва кислорода и по този начин изпълнява своята физиологична функция да доставя кислород до клетките на тялото.
Терминът „метхемоглобинемия“ описва наличието на метхемоглобин в кръв. Това е физиологично в малка степен (приблизително 1.5% от съдържанието на хемоглобин в кръв). Само по -големи количества метхемоглобин в кръвта могат да станат опасни.
Причини
Метхемоглобинът се образува чрез химична реакция: окисляването на двувалентното желязо на хемоглобин към тривалентно желязо. Железният атом отделя така наречения електрон, който му дава положителен заряд. Тази химическа реакция протича естествено в организма постоянно и спонтанно.
Полученият метхемоглобин вече не може да свързва кислорода. След това в тялото се осъществяват механизми за намаляване на желязото отново, т.е. за придаване на отрицателен заряд отново. Това може да стане чрез протеини който може да освободи електрон, т.е. отрицателен заряд, или чрез специален ензим, метхемоглобин редуктаза, който катализира реакция, при която желязото се превръща обратно в своята двувалентна форма.
Ако има дефицит на този ензим, може да възникне метхемоглобинемия. Ако кръвта съдържа 60-70% метхемоглобин, това може да бъде животозастрашаващо поради намалената способност на кръвта да транспортира кислород. Има и други причини, които могат да причинят метхемоглобинемия.
Те включват усвояването на вещества, които образуват метахемоглобин, например нитрат, който се намира например в консервантите за месо или сирене. Тъй като новородените все още показват намалена активност на ензима полихемоглобин редуктаза, те са особено изложени на риск от високо усвояване на нитрати, които също могат да бъдат открити например в питейната вода. Някои лекарства или отравяне с разтворители също могат да доведат до образуване на метхемоглобин.
Диагноза
Над определено ниво на метхемоглобин в кръвта, той придобива кафяв цвят. Това може да служи като диагностичен критерий. За тази цел капка кръв се нанася например върху филтърна хартия и се сравнява с нормална капка кръв.
Кръв, която е в a вена и вече е освободил кислорода, който е свързал, може да се обърка с кръвта на метхемоглобинемия поради тъмносиния си цвят. Разликата е, че дезоксигенираната кръв (кръв, която вече е освободила кислорода) отново става яркочервена поради кислорода във въздуха. Кръвта, която съдържа твърде много метхемоглобин, не е в състояние да направи това и запазва кафеникавия си цвят.
Друга възможност за диагностика е микроскопското изследване на кръвта. При метхемоглобинемия се откриват т. Нар. Вътрешни корпускули на Хайнц. Това е специална морфология на червените кръвни клетки, която присъства, когато хемоглобинът е загубил физиологичната си форма.
