Последици от водата в белите дробове
Курсът на пневмония може да варира в зависимост от възрастта, състоянието на имунната защита, вида на патогена и използваната терапия. Младите и преди здрави индивиди се очаква да бъдат излекувани след около четири до шест седмици. Въпреки това, стари и здраве-ограничените хора имат възможност за по-дълъг ход на заболяването или по-бавно възстановяване.
Бронхиектазиите (дилатация на белодробни алвеоли) и белодробна фиброза (белези на бял дроб тъкан), особено в хронични случаи. Допълнителни усложнения в контекста на пневмония също са възможни. Например, гной (т.нар. плеврална емпием) или течност (т.нар плеврален излив) може да се натрупва в плевралната процеп, пространството между бял дроб мембрана, покриваща белите дробове и извика.Ако това доведе до сериозно ограничение на дишане, лекар може да отстрани течността през a пункция и по този начин да доведе до подобряване на затрудненото дишане.
В най-лошия случай, пневмония може също да се разпространи в кръвта и да се развие в така наречения сепсис (кръв отравяне). В този случай патогените могат да засегнат други органи като сърце или бъбреците, което може да доведе до загуба на тяхната функция и в крайна сметка да бъде фатално. В резултат на задържане на вода в белите дробове поради сърце or бъбрек слабост, тежък респираторен дистрес може да възникне, когато се развие белодробен оток.
В много тежки случаи, лигавиците, нос и върховете на пръстите на ръцете и краката стават сини, защото белите дробове вече не могат да снабдяват тъканта с достатъчно кислород. Плеврална емпием също е следствие от вода в белите дробове и описва натрупване на гной в бял дроб ■ площ. Затова е препоръчително да се занимаете и с тази тема: Емпием на плеврата - какво стои зад нея?
За да се постави диагноза вода в белите дробове or белодробен оток, необходима е адекватна анамнеза, т.е. разговор с пациента, за да се вземат симптомите и да се открият възможни причини. Тогава е необходим клиничен преглед. По време на това изследване се оценява общата картина на пациента, за да се види дали има някакви външни признаци като бледност или синкави обезцветени устни или пръсти (признаци на цианоза, т.е. липса на кислород).
По същия начин проверяващият вече обръща внимание на пациента дишане, независимо дали диша по-интензивно, използва дихателните мускули (например седнал изправен с подпрени ръце), кашля или ако звуци на дишане и по-бързо дишане вече се чуват без стетоскоп. Това е последвано от перкусия и аускултация, по време на които белите дробове се изследват по-внимателно. По време на аускултацията се обръща специално внимание на т. Нар. Гулинг, влажен звук на дрънкалка, който се появява като вторичен звук в допълнение към нормалния дишане звук и се чува главно в долните отдели на белите дробове.
Също така потупването (перкусията) на белия дроб често показва вода в белия дроб. За потвърждаване на диагнозата се посочва Рентгенов често се приема. На това проверяващият може да идентифицира типични промени в зависимост от тежестта и степента на белодробен оток.
Ако е в основата сърце трябва да се изследват заболявания, ЕКГ (електрокардиограма) или сърце ултразвук (ехокардиография) може да се извърши. За да се определи тежестта на дихателния дистрес, a кръв газов анализ с кръв от ушната мида или китка може да се извърши. Съдържанието на кислород и въглероден диоксид в кръв се измерва. Разбира се, трябва да се отбележи, че при извънредна ситуация, т.е. когато белодробен оток е много остра, диагнозата трябва да бъде поставена по-бързо, за да се предприемат по-бързо правилните мерки. Това може да елиминира необходимостта от продължителни прегледи, като подробна и продължителна анамнеза.
Всички статии от тази поредица:
