Симптоми
В зависимост от стадия на заболяването, симптомите могат да варират. Първоначално само бял дроб тъкан (интерстициум) съдържа течност, която по-късно преминава в алвеолите и дори бронхите. Колкото по-изразени са тези етапи, толкова по-тежки са обикновено симптомите.
Ако течността все още е ограничена до чисто бял дроб тъкан (интерстициум), това води до по-бързо дишане или повишена честота на дишане (тахипнея), повишен дишащ звук и евентуално аускултативен вторичен звук на дишане по време на издишване (блик), който се описва като сух и свистящ звук. „Бълбукане“ дишане може да се появи и звук.Това е причинено от въздушния поток в течността в алвеолите и може да се чуе със стетоскоп, докато слушате. По същия начин, в контекста на белодробен оток, може да се появи задух или диспнея.
Това означава, че пациентът има затруднения дишане и не е в състояние да поеме достатъчно кислород. Този задух може да бъде толкова силен, че засегнатият пациент трябва да използва мускулите на дихателната помощ. В този случай на пациента се дава най-добре въздух (ортопнея) в изправено седнало положение с активна опора за дишане.
Друг симптом е a кашлица. Това се причинява от дразненето на течността в алвеолите и бронхите. Той може също да бъде придружен от пенеста и кървава храчка.
Последните симптоми могат да бъдат обобщени като т.нар сърдечна астма. Това т.нар сърдечна астма включва задух, особено в легнало положение, и свързаните с него симптоми като кашлица и задух. Тези симптоми се подобряват чрез седнали позиции, което кара пациентите да спят в полуседнали позиции, например, за да се подобри симптомите.
Задухът може да се увеличи като цяло, така че да възникне субективното чувство на задушаване. Задухът може да доведе и до липса на кислород, което се проявява в бледност на лицето и цианоза (синьо оцветяване на устните и върховете на пръстите). Ако има течност в белите дробове или в плевралното пространство отстрани на белите дробове, белите дробове вече не могат да се разгънат както обикновено при всяко вдишване и обменната повърхност за кислород намалява.
В резултат на това при всяко вдишване свикналото количество кислород вече не може да премине през белите дробове в кръвния поток. Ако ограниченията са само незначителни, засегнатото лице не го забелязва в началото или само след по-големи усилия. Ако има по-голямо натрупване на вода в белите дробове или по-голямо свиване на белите дробове поради a плеврален излив, засегнатото лице ще почувства задух дори след незначително усилие.
Ако свиването на белите дробове прогресира, възниква и затруднено дишане в покой. Веднага след като пациентът се оплаче от задух, трябва да се установи причината и да се проведе подходящо лечение. Първата стъпка е да се премахне причината за вода в белите дробове.
Това е последвано от лекарството за измиване на водата от белите дробове. Това се прави с помощта на водни таблетки или инфузия, която може да се даде за кратко време. След инфузия лекарството може да се предава и под формата на таблетка за няколко дни или седмици.
Като диагностичен инструмент, един Рентгенов от белите дробове трябва да се вземат. Ако има вода в белите дробове, това ще бъде видимо под формата на светъл нюанс върху Рентгенов. Ако водата попадне в бял дроб или плевралните пролуки вляво или вдясно, има намален обмен на газ, което може да доведе до появата на дихателен дистрес.
От друга страна, белите дробове се дразнят едновременно, което води до пациенти, които се оплакват или от сухо, или от продуктивно и влажно кашлица. Ако в белите дробове има много вода, обикновено се получава комбинация от задух и кашлица. Има някои други състояния, при които тази комбинация е налице (например белодробна емболия or пневмония).
Поради тази причина, точна диагноза къде е задухът и кашлица първоначално трябва да се направи, преди да може да се започне лечение. В повечето случаи an Рентгенов предоставя информация за причината. Може да се извърши бързо и е избраният диагностичен инструмент.
Всички статии от тази поредица:
