Пенсия за синдром на хронична болка | Синдромът на хроничната болка

Пенсия за синдром на хронична болка

Ако пациентът, дори и при обширна терапия, вече не е в състояние да работи поради хронична болка, могат да се искат следните видове пенсия. От една страна, една от възможностите може да бъде намалената пенсия за доходи. Това се нарича "пълно", ако пациентът може да работи само три часа или по-малко на ден и е класифицирано като "частично", ако е възможно да се работи от три до шест часа.

Намалената пенсионна способност е ограничена само до определени периоди от време и трябва да бъде удължена отново, когато изтече. Ако се подаде заявление за намалена пенсионна способност, трябва да се извършат някои медицински прегледи и да се удостовери, че болка не е подобрена чрез мерки за рехабилитация. От друга страна, ако съществува тежко увреждане поради хронична болка, може да се подаде заявление за пенсия за старост за лица с тежки увреждания. Това означава, че за нормалната пенсия за старост може да се кандидатства по-рано. За да стане това обаче, първо трябва да се удостовери тежко увреждане.

Степен на увреждане (GdB) при синдром на хронична болка

GdB (степента на увреждане) е стандартизирана мярка за количествено определяне на степента на увреждане при физически или психично болни хора. GdB се измерва по скала от 0 до 100, без никакви или почти никакви ограничения при 0 и тежка инвалидност при 100. Като цяло, човек с тежка инвалидност се определя като човек със стойност 50 или по-висока.

GdB обикновено зависи от основното заболяване и произтичащите от това функционални ограничения. По отношение на синдром на хронична болка, има много различни видове увреждания. Ако симптомите на основното заболяване не са особено тежки и получената болка едва ли води до ограничения в ежедневието, пациентите не достигат стойност по-висока от 20. Ако, от друга страна, основното заболяване е тежко, например рак, а пациентът вече не е в състояние да се грижи за себе си, той / тя често се класифицира като тежко увредени. Следователно GdB играе важна роля при разпределянето на социалните помощи и представлява необвързващ еталон за тежестта на заболяването.

Терапия

Целта на терапията трябва да бъде борбата с причината за хронична болка. Тъй като това често е трудно, терапията трябва да доведе до повишаване на качеството на живот на пациента, а не да се определя единствено върху намаляване на интензивността на болката. Освен това задачата на лекуващия лекар е да разпознава и лекува психологически промени като депресивни настроения или нарушения на съня на ранен етап.

Изборът на болкоуспокояващо лекарство зависи от това дали болката е класифицирана като ноцицептивна, т.е. започваща от тъканта, или невропатична, т.е. нерви. Ако болката е ноцицептивна, обезболяващи , като ибупрофен може да се даде и, ако е необходимо, опиоиди.

Невропатичната болка може да се лекува с антиконвулсанти като габапентин или прегабалин (лирика). Ако психосоматичните фактори играят роля в синдром на хронична болка, само лекарствената терапия не е достатъчна за лечение на болката оптимално. Тук е подходяща психосоциалната терапия под формата на поведенческа терапия или терапия, насочена към вниманието, за подпомагане на лекарството.

По принцип лечението на синдрома на хронична болка трябва, ако е възможно, винаги да се състои от комбинация от лекарствени и немедикаментозни мерки. Инцидентите са важен задействащ фактор за синдрома на хронична болка. Продължителната болка поради наранявания или неправилна обработка на болката може да доведе до промени в тялото, които все още не са напълно изяснени и с последствията от синдрома на хроничната болка.

Следователно е важно след травматичен инцидент не само да се лекуват физическите щети, но и да се даде възможност на пациента да обработи преживяното. Ако това не се случи, инцидентите също са свързани с посттравматични стресови разстройства. Това може да доведе до нарушена обработка на болката и травмата и болката остава дори след излекуване на всички физически наранявания. Типично за посттравматичното стресово разстройство са дълбоките чувства на загуба на контрол, отчаяние и безпомощност.