Синоними
Медицински: Нерви гръбначно-гръбначни нерви, ЦНС, гръбначен мозък, мозък, нервна клетка
Декларация
Хората притежават 31 двойки гръбначен стълб нерви (гръбначен мозък нерви), които преминават между отделните прешлени през междупрешленните дупки, т.е. (почти) аналогично на разделянето на гръбначен мозък от всяка страна: тази еднородна структура може да създаде впечатление за сегментация, поради което често се нарича „сегменти на гръбначния мозък“.
- 8 шийни нерви (Nervi cervicales)
- 12 гръдни нерви (Nervi thoracales)
- 5 Лумбални нерви (Нерви лумбали)
- 5 сакрални нерви (Nervi sacrales) и
- 1 кокцикс ганглий нерв.
Спиналните нерви
Този термин „гръбначен мозък сегменти “има чисто практическо значение, той служи, наред с други неща, за описание на конкретно ниво на гръбначния мозък; например, пъпа е разположен „на нивото на Th 10”, което означава на нивото между 10-ия и 11-ия гръден прешлен (Th за гръден сегмент). Като цяло, човешкото тяло има променлива от 31 до 33 гръбначни нерви. Въпреки че той има само седем шийни прешлени, осем двойки корени на гръбначния нерв, известни още като шийни корени (маточна шийка = шия), разклоняват се от шийния мозък: Това се обяснява с факта, че гръбначният корен, съкратено C 1, който принадлежи към първия шиен сегмент, оставя гръбначния мозък между костния череп и първата шиен прешлен (атлас).
Следователно в областта на шийните прешлени гръбначните корени са кръстени на прешлените под тях. Коренът, принадлежащ към осмия сегмент на шийните прешлени, напуска гръбначния мозък между седмия шиен прешлен и първата гръден прешлен. Следователно оттук нататък всички останали гръбначни корени, напускащи гръбначния мозък, са кръстени на прешлените над тях (коренът L 4 например оставя гръбначния мозък между четвъртия и петия лумбален прешлен) и броя на сегментите на гръбначният мозък съответства на броя на прешлените.
от гръдния отдел на гръбначния стълб нататък, броят на гръбначния стълб нерви съответства на броя на гръбначните тела; съответно, дванадесет гръбначни нерва в гръдния отдел на гръбначния стълб, пет в лумбалния отдел на гръбначния стълб и по-нататък каудално (отдолу) в сакрум, още пет гръбначни нерви. В най-ниската част на гръбначния стълб, при опашна кост, още един до три гръбначномозъчни нерви се появяват променливо. Познаването на това е важно за лекаря, за да може по-добре да локализира болестните процеси в гръбначния мозък въз основа на клинични симптоми: Например, междузвезден диск което притиска корена L4 прави много специфичен модел на откази (клинични симптоми), така наречения синдром на корена.
Ако лекарят види този модел, той може да заключи, че той трябва да бъде междузвезден диск между четвъртия и петия лумбален прешлен. По този начин един сегмент съответства на определен гръбначен сегмент, който доставя влакната за определен гръбначен нерв (специфичен гръбначен корен), дори ако този гръбначен нерв по-късно се раздели отново на отделни нерви - въпреки че не е задължително тези части да са близо един до друг.
- 1-ви сегмент на гръдния кош 7-ма тяло на шийните прешлени,
- Първият лумбален сегмент 1-тото гръдно тяло на гръбначния стълб,
- 1st сакрум сегмент срещу 1-ва лумбална гръбначно тяло.
Нервите на гръбначния мозък са известни също като гръбначни нерви в техническата терминология.
Те не принадлежат към централното нервната система но към периферната нервна система и се образуват от обединението на предния корен и задния корен на гръбначния мозък. Гръбначните нерви служат за предаване на информация от гръбначния мозък [идваща от централния нервната система (CNS)] до органи, мускули и всички други части на тялото или те транспортират информация от тези области на тялото до гръбначния мозък, откъдето тя се предава по-нататък в ЦНС. Следователно те могат грубо да бъдат разделени на две групи: Нервите, които пренасят информация от гръбначния мозък към по-нататък периферно, се наричат еферентни; те произхождат от предния рог на гръбначния мозък и например предават „реда“ на движение на мускула, който произхожда от централния нервната система, към този мускул.
Информацията за регулирането на функциите на органи като повишаване или намаляване на чревната активност или повишена или намалена секреция на храносмилателни сокове също се предава чрез еферентни нерви. Вторият тип влакна, който се носи от гръбначен нерв, предава информация в обратна посока, т.е. от периферията към гръбначния мозък, навлизайки в задния рог; тя се нарича аферентна. Те служат например за предаване на чувствителни възприятия като докосване, температура, болка и чувство за позиция на централната нервна система. Чувствителни възприятия на органи, например пълненето на стомах, се предават и на централната нервна система.
Нервът излиза през междупрешленната дупка и се разделя на различни клонове: Самият гръбначен нерв, който е дълъг само около един сантиметър преди да се раздели на няколко нерва, съдържа както аферентния, така и еферентния нервни компоненти и носи четирите качества, описани по-горе, които са обобщени тук още веднъж накратко: сомато-еферентна (информация, която води, например, до движение на мускулите), сомато-аферентна (информация за чувствителни възприятия за кожата), визеро-еферентна (информация, която влияе върху дейността на органите) и визеро- аферент (информация за състояние на органите). По този начин гръбначният нерв съдържа и нервни компоненти, които обслужват регулирането на автономната (вегетативна) нервна система - симпатиковия и парасимпатиковия нерв. Тук се пренася информация, която регулира, наред с други неща, вегетативните телесни функции като секреция на пот, сърце скорост, чревна активност или ученик ширина.
По принцип всяка двойка гръбначни нерви доставя чувствително определен телесен сегмент. По този начин инервацията на кожата е райета, особено на багажника, тези ивици се наричат дерматоми. Двойката гръбначни нерви, която се появява под петия гръден прешлен (Th 5), доставя ивица кожа, която минава по зърната.
Двойката гръбначномозъчни нерви, които излизат под десетия гръден прешлен (Th 12) е отговорен за чувствителната инервация на ивица кожа, която включва пъпа. Инервацията на дерматомите обаче винаги се припокрива, т.е. дерматома Th 10 също се инервира от гръбначно-нервния сегмент Th 9 в горната област и от сегмента Th 11 в долната област. Това има голямото предимство, че в случай на отказ на гръбначно-мозъчния нервен сегмент Th 10, няма пълно изтръпване в засегнатия дерматома.
По-трудно е в областта на ръцете и краката: сегментното разделение се е развило много по-рано в историята на развитието на гръбначните животни, отколкото при хората и строго погледнато се отнася до „четириногите“. Ето защо двойка гръбначномозъчни нерви, които оставят гръбначния мозък от всяка страна на тялото между шестия и седмия шиен прешлен, т.е. принадлежат към шийния сегмент 6 (съкратено C 6), доставят (инервират) например кожата на палеца а не кожата, която лежи над шестата шиен прешлен. Доставката на мускулите е дори по-сложна от тази на кожата: мускулна област, снабдена от гръбначен нерв (миотом), не е задължително да лежи директно под доставената област на кожата (дерматома), но може да се намира някъде другаде.
Освен това мускулът винаги се захранва от гръбначните нерви на няколко сегмента. Ако например гръбначният мозък или изходящ гръбначен стълб корен на нерва е повреден на определена височина, не целият мускул ще се провали (ще бъде парализиран) - съвместното осигуряване гарантира, че той е само отслабен (= паретичен). Също така рефлекс обикновено са само отслабени, а не напълно угасени.
Някои от гръбначните нерви образуват така наречените сплетения, т.е. нервни сплетения. Тук няколко гръбначномозъчни нерви се смесват и се придвижват по-нататък към периферията. Следователно, тази строго ивица и сегментна инервация за чувствителни възприятия не се отнася за всички области на тялото; особено на ръцете и краката, се образува такъв сплит.
Инервацията на мускулите също обикновено не се поддържа само от сегмент на гръбначния нерв. Отделните сегменти имат своите така наречени идентификационни мускули (например бицепсният мускул - Musculus biceps brachii - се доставя предимно от сегменти на гръбначния нерв C 5 и C 6 (пети и шести гръбначен нерв в шийните прешлени). Тази характеристика се използва при диагностика и локализация на височина на дискова херния (пролапс), тъй като отслабването (парезата) на съответния мускул дава силна индикация за засегнатия сегмент.
Най-важните сплетения са брахиалния плексус, брахиалния сплит и лумбосакралния сплит за лумбалния и крак област.
- В предния клон за захранване на кожата и мускулите на предната част на тялото (ramus anteriorventralis),
- В заден клон за захранване на кожата и мускулите на задната част на тялото (ramus posteriordorsalis),
- В „свързващ” клон (Ramus communicans), който насочва вегетативната информация и
- В малък чувствителен клон за доставка на болка-чувствителен гръбначен мозъчните обвивки (ramus meningeus).
Най-честата форма на увреждане на гръбначномозъчните нерви е участието в смисъла на синдром на корена, което означава, че в контекста на различни заболявания един (или повече) нервни корени са засегнати по какъвто и да е начин и след това възникват неуспехи според техните собствени проводими качества . По отношение на определена част от тялото (съответстваща на сегмент) те са преди всичко: има много причини за дразнене на гръбначния стълб корен на нерва (гръбначномозъчен нервен корен), особено във връзка с дегенеративни промени в гръбначния стълб, като дискова херния или гръбначен канал стеноза, където коренът в крайна сметка се компресира и по този начин се дразни.
Непрекъснатото дразнене на a корен на нерва в гръбначния стълб може да доведе до възпаление на нервния корен, което се проявява в гореспоменатите симптоми. Това обикновено се случва в долните сегменти (лумбалната област) или също в цервикалните сегменти. Болести, които засягат гръбначния корен или гръбначния нерв (нерв на гръбначния мозък) ПРЯКО, т.е.
не по смисъла на компресионен синдром, обикновено имат възпалителен характер и обикновено се причиняват от „невротропни“ (т.е. „нервно-обичащи“) патогени. В допълнение, периферната нервна система обикновено също участва в смисъла на радикулопатична невропатия (т.е. патологични събития без възпаление) в случаи на отравяне (напр.
олово) или метаболитни нарушения (напр диабет мелитус), но те обикновено не причиняват ясни симптоми. И накрая, има синдроми на дразнене на нервите, на които никой не знае причината (идиопатични). Коренът на гръбначния нерв (корен на гръбначния мозък) може да бъде раздразнен от 1. заемащи пространството процеси като 2. възпалителна причина (радикулит), тук се прави разлика
- Болка
- Мис усещания като изтръпване (= парестезия)
- Емоционални разстройства до глухота
- Мускулна слабост (парализа) и рефлекторно отслабване
- Дискова херния: Течният диск притиска корена
- Абсцес: колонизацията и локалното размножаване на бактерии, които продължават да растат в „гнойна кухина“, притиска корена
- Хематом: Кървенето също изисква пространство
- Възникване на тумор: Туморите на самия гръбначен мозък или метастази на други тумори в гръбначния стълб могат да притиснат нервите
- Възпаление, причинено от патогена, напр. В контекста на невроборелиоза (борелиоза), причинено от бактерията Borrelia burgdorferi или херпес зостер (зостер), при което вирусът варицела зостер атакува чувствителните ганглиозни клетки и се разпространява по свързания гръбначен (или лицев) нерв и причинява болка
- Z.
Б. в контекста на невроборелиоза (борелиоза), причинена от бактерията Borrelia burgdorferi или
- Херпес зостер (зостер), при който вирусът варицела зостер заразява чувствителните ганглиозни клетки и се разпространява по свързания гръбначен (или лицев) нерв, причинявайки болка
- Автоимунологично причинено възпаление, напр. Синдром на Guillain-Barré със симетрична парализа, издигаща се от краката (до парализа на дишането) с разрушаване на изолиращите миелинови обвивки чрез образуване на антитела насочени срещу нервните компоненти (автоантитела).
- ZB синдром на Guillain-Barré със симетрична парализа, издигаща се от краката (до парализа на дишането) с разрушаване на изолиращите миелинови обвивки чрез образуване на антитела насочени срещу нервните компоненти (автоантитела).
- ZB в контекста на невроборелиоза (борелиоза), причинена от бактерията Borrelia burgdorferi или
- Херпес зостер (зостер), при който вирусът варицела зостер заразява чувствителните ганглиозни клетки и се разпространява по свързания гръбначен (или лицев) нерв, причинявайки болка
- ZB синдром на Guillain-Barré със симетрична парализа, издигаща се от краката (до парализа на дишането) с разрушаване на изолиращите миелинови обвивки чрез образуване на антитела насочени срещу нервните компоненти (автоантитела).