Всеки знае чувството, че си влюбен. Ако тази увлеченост продължи във връзката, след известно време тя се развива в основно разбиране на собствените чувства и чувствата на другия човек. Увлечението се превръща в любов.
Какво е любовта?
Любовта като цяло, така еднакво в приятелската сфера, има функцията да установява и поддържа социални контакти. Понятието любов не е лесно да се определи. Интимните чувства към друг човек, сърцебиене и желанието да бъдете постоянно с този човек се разбират в ежедневието като чувство на любов. В по-тесен смисъл обаче това е по-скоро увлечение. Любовта по-скоро означава силна привързаност и признателност и вече е оставила увлечението зад себе си. Характеризира се с познаването на тази привързаност. След много години връзка може дори да е възможно да се говори по-малко за едно чувство, отколкото за това знание и естествеността, която идва с него. Като цяло обаче различните хора изпитват различни чувства или имат различно разбиране за това какво е любовта. Поради това е трудно да се намерят универсални описания. Концепцията за любовта се развива от средновисокогерманския. Старата дума „liep“, която може да бъде преведена като „приятна“ или „ценна“, е предшественикът на настоящата ни дума любов. Връщайки се още по-назад, терминът идва от индоевропейски. Според общоприетото разбиране любовта надхвърля чистата полезност на междуличностните отношения и се характеризира с привързаност и - във връзка - с физическо желание на другия човек. Не е задължително обаче да му се отвръща, за да продължи. По същия начин може да съществува и когато няма (повече) желание за сексуалност. До любовта между партньорите е терминът любов, използван в семейни връзки или близко приятелство. По-общо терминът означава силна отдаденост на живите същества, предмети, идеи или дейности. По този начин любовта метафорично означава и огромна оценка или дори мания. Съответно различните форми на любов са любовта към себе си, семейната любов, любовта към партньора, любовта към ближния и любовта към Бог, както и любов към собственото хоби или идея. По този начин понятието любов е широко.
Функция и задача
В едно твърдо партньорство любовта е важна отправна точка за функциониращи отношения, които също могат да дадат потомство. По този начин, от еволюционна биологична перспектива, партньорската любов има функцията да осигури възпроизводството. Подобно е и при семейната любов. Семействата са и са били - в ранните времена дори повече, отколкото днес - важни за развитието, възпитанието и защитата на хората. Съвсем уникално явление в тази подобласт е любовта на родителите към детето, която засенчва всяко друго чувство и се характеризира със силни инстинкти и защитни нужди. По този начин тя изпълнява задачата да отглежда и защитава детето, докато то се изправи на крака - и след това. Като цяло, т.е. и в областта на приятелството, любовта има функцията да установява и поддържа социални контакти. Защото никой човек не може да бъде сам в дългосрочен план, без да страда психологически или дори физически. Любовта помага да се установят контакти и да се поддържат. Любовта обаче има и други функции. Силната привързаност към идея или хоби дава възможност на човек да се изключи в ежедневието и да се занимава с неща, които му подхождат. Тези, които се занимават с дейности, които харесват, неизбежно учат и стават по-добри в това, което правят. По този начин тази любов дава шанс на човека да развие способности и да ги използва за себе си или дори за широката публика. Божията любов се определя от вярата в един или повече богове, които са създали света по някакъв начин и са над него. В зависимост от религията този образ варира. Независимо от това, функцията остава сходна: Любовта към Бога е залегнала във вярата в Бог. Вярващите виждат Бог като защитник на света и като свръх баща, който също ги защитава. По този начин любовта към Бога има тясна връзка със семейната любов.
Болести и неразположения
Любовта обаче не винаги се отвръща. Несподелената любов, която причинява сърдечни болки, може да бъде много болезнена. Докато при някои форми на любов не се очаква незабавна, пряка реципрочност, несподелената любов в партньорство, семейство или приятелство често е свързана с много страдания. Особено в случай на прекъсната връзка, разбиването на сърцето може да придобие фатални размери. В зависимост от оригинала сила на скъсаната връзка, понякога никога не може да отшуми. Много страдащи оплакват чувството, че са загубили важна част от живота си. Въпреки това чувството обикновено отшумява след известно време и става по-поносимо. Поради това всекидневният израз „истинската любов никога не се забравя“ не е случайно. Хората, които са оказали силно влияние върху нечий живот, изведнъж е трудно да си представят живота без него. Особено след дългосрочна връзка, в която и двамата партньори са се приспособили един към друг, е трудно да свикнете с нови неща. Често цялостното преосмисляне и необходимостта от нов жизнен план е резултатът след това, който може да засили сърцето. За да преодолеете любовта, разсейването е правилният начин. Хората, които стоят до засегнатия човек и му помагат да преодолее тази фаза, улесняват това време. Често любовната болест следва фаза на влюбване, която все още не се е превърнала в любов. Ако случаят е такъв, времето, преживяно заедно, обикновено липсва. Това често улеснява преодоляването на болка който е бил задействан и да се преориентира.
