Въведение
Съществуват редица терапевтични и лекарствени възможности за лечение на епилепсия които са представени по-долу.
Терапевтични възможности
Терапията на епилепсия трябва да бъде възможно най-причинно-следствена. Това означава, че ако е известна причина, тя трябва да бъде лекувана. Ако причината е неизвестна, епилепсия по принцип може да се лекува както медицинско, така и хирургично.
Пациентът винаги трябва да получава подробни съвети как да живее. Това включва например информация за ритъма на съня или за това как да се избегнат тригери като алкохол. При необходимост трябва да се предлагат и генетични консултации.
Наркотиците обикновено се използват само когато са настъпили поне два непровокирани припадъка; само един припадък не е достатъчен като индикация за лечение. Има обаче изключения, например, когато епилепсията е жизненоважна заплаха или при определени социални обстоятелства, например в някои професии. Освен това има и изключения при наличието на промени в ЕЕГ, които са типични за епилепсията.
При определени обстоятелства лекарството не трябва да се приема за цял живот: Ако не се появят припадъци в продължение на 2-3 години, докато приемате таблетките, те могат постепенно да се намалят за период от 6-12 месеца и накрая да бъдат прекратени напълно. Ако лекарствата не показват никаква ефикасност, хирургическата интервенция остава като алтернатива. Предпоставката за това е наличието на фокусна точка в мозък отговорен за епилептичните припадъци или много страдания от страна на пациента.
Фактът, че поне две лекарства не са показали никаква ефикасност, също е индикация за операция. Ако има фокус, той може да бъде отстранен хирургически; ако няма фокус, може да се използва вагусен стимулатор. Това е устройство, което стимулира нерв, вагусен нерв, и по този начин влияе върху развитието на гърчове.
Епилептичният статус се лекува по градуирана схема. Първо, лоразепам се дава при генерализирани гърчове и коназепам при фокални гърчове. Ако това не е ефективно, фенитоин се прилага.
Накрая пациентът се интубира и му се дава фенобарбитал. Първоначално се търси монотерапия. Това означава използването само на едно лекарство от групата на антиепилептичните антиконвулсанти. Ако лекарството не е ефективно, първо трябва да се приложи друг член на тази група и само ако то отново е неефективно, трябва да започне комбинирана терапия с второ антиепилептично лекарство.
