Candida albicans Кандидоза
Candida albicans е най-важният и най-честият представител на гъбичките с дрожди и се среща почти изключително при хората. До 90% това е причината за кандидози, инфекция с щамове Candida. Candida albicans е опортюнистичен зародиш, който може да бъде открит в нормалната кожна / лигавична флора на много хора и може да предизвика заболяване само в случай на нарушена флора или слабост на имунната система.
Най-честите клинични картини, които могат да бъдат причинени от Candida albicans, са вагинит (вагинални гъбички), баланит (възпаление на главичката от дрожди гъбички), орална млечница, пеленен дерматити множество инфекции на кожата и ноктите. В редки случаи и в случай на силно отслабена имунната система, може да възникне и системна инфекция - т.е. инфекция на вътрешни органи като хранопровода, сърце, черен дроб и централната нервната система, което често може да бъде фатално. Рисковите фактори за заболяване с Candida albicans са преди всичко слабост на имунната система, хронични рани, обилно изпотяване и постоянно носене на херметично облекло или оклузивни превръзки.
Candida albicans може да бъде надеждно открита чрез тест за намазка, последван от изследване под микроскоп или чрез прилагане на специални гъбични култури. Единственото откриване на Candida albicans без симптоми на заболяването обаче не е опасно и не изисква лечение. Candida albicans се лекува с антимикотици.
Много гъбички с дрожди са нормална част от кожната флора и нямат стойност на заболяването. При определени обстоятелства обаче те също могат да заразят кожата (виж: кожни гъбички), за предпочитане на места, където кожните гънки лежат една върху друга и се образува много влага и топлина. Предразполагащите места са например под гърдите, в слабините, в подмишниците или под коремните гънки.
Но така пръст и пространствата на пръстите на краката могат да бъдат засегнати от гъбички с дрожди. Възпалените области обикновено са зачервени, подути, сърбящи и болезнени при допир. Често има и лющене на кожата.
Терапевтично помага тук да се почистят добре засегнатите области и да се поддържат сухи, както и да се прилагат антимикотични мехлеми за премахване на гъбичките. При бебета, които все още имат слаба имунна система, инфекцията с гъбички с дрожди може да се прояви като пеленен дерматит. Това обикновено води до болезнен, червен, сърбящ и люспест обрив по седалището, гениталиите и понякога дори по бедрата, стомах и отзад (площ на пелените).
Причината обикновено е повишена влага поради прекалено рядка смяна на памперси. Като превантивна мярка помага да се сменят пелените по-често, да се измива бебешката кожа с хладка вода след смяната й, да се изсушава добре и да се оставя бебето без памперси на моменти. Ако пеленен дерматит вече е налице, има специални противогъбични пасти, които могат да се прилагат върху засегнатите области.
Дрождните гъбички обаче могат да атакуват и лигавиците, например влагалището (вагинит) или главичката (баланит) и да причинят болезнени инфекции. Вагинитът или баланитът се причиняват главно от неправилна или прекомерна интимна хигиена, което води до промени във флората на лигавиците. Благоприятно за развитието на вагинална микоза може да бъде противозачатъчното хапче, намотката, както и носенето на синтетични, херметични дрехи. Вагинална микоза се проявява главно с болезнено подуване и зачервяване на влагалището и вулвата, бяло, ронливо отделяне, както и силен сърбеж, изгаряне намлява болка по време на уриниране или полов акт.
Баланит (възпаление на главичката) се проявява главно с болезнено зачервяване и подуване на главата, болезнено прибиране на препуциума и болка по време на уриниране или полов акт. И двете клинични снимки трябва да бъдат изяснени и лекувани от лекар. В повечето случаи за тази цел се предписват антимикотични мехлеми или супозитории. За да се предотврати „пинг-понг ефект“, и двамата партньори трябва да бъдат лекувани едновременно.
Всички статии от тази поредица:
