Какво правя като партньор срещу агресията?
В конфронтацията с агресията в партньорството се прилагат същите правила на поведение и маниери, както при всеки междуличностен контакт. На агресора се показват ясни граници и се осъзнава, че атакуващото поведение не трябва да се толерира. Полезно тук е ясният език и израз, които не трябва да изглеждат заплашителни или неуважителни, тъй като това може отново да възпали агресивното поведение.
Трябва да се намерят причини за агресията, защо партньорът може да реагира по този начин. Психичните стеснения тук могат да играят роля, при която пациентът възприема заобикалящата го среда само по намален начин и не я разбира напълно, защото страда от депресия. По същия начин голям брой хора, например членове на семейството, когато говорят за болестта и се справят с депресирания човек, също действат като нападение.
Поради тази причина човекът, който винаги трябва да бъде човек с най-голямо доверие, с когото да говорите по отношение на болестта и агресивното поведение, винаги трябва да бъде човекът с най-голямо доверие. От съществено значение е да се извика помощ от полицията в случай на поведение, което застрашава другите или себе си. Всички участващи страни трябва да спазват безопасна дистанция, за да не дразнят агресора ненужно и да пазят дистанция до собствената си безопасност.
Какво да направя, когато агресията се обърне срещу себе си?
При симптоматика, при която агресията се отвръща от околната среда и е насочена срещу себе си, е необходима открита и разбираща комуникация. Тук е важно да приемете сериозно изявленията, страховете и агресията на роднините. Желанието за разговор, особено от страна на довереното лице, е в основата.
Редовното ежедневие с интегрирано движение, като ходене, може да намали агресията и да спре прогресивния ход на депресия. В този момент опитите за мотивиране на хората да се включат във всички дейности трябва да бъдат подкрепени, но само ако се вземе предвид волята на засегнатото лице. В уж безнадеждни случаи, когато мотивацията и подкрепата не водят до промяна, трябва да участват трети страни.
Тук е възможно да се потърси медицинска помощ, например от семеен лекар, който вече познава болния и следователно има основание за доверие. В допълнение той има достъп до медицински и психотерапевтични възможности, като когнитивни и междуличностни поведенчески терапии.
Всички статии от тази поредица:
