Каква е връзката между стреса и тревожността?
Страхът е сензация, която много често води до субективно преживян стрес. Само по себе си тревожността е основно чувство, което има за цел да предпази от непосредствена опасност. Точно като стреса, той води до активиране на кръвоносната система.
Винаги обаче има характера, че засегнатото лице се чувства застрашено. Стресът, от друга страна, е явление, което се възприема като доста стресиращо. От тези констатации следва, че постоянното безпокойство със сигурност може да причини стрес.
Стресът обаче при състояния на тревожност не се причинява от външни фактори, а от вътрешни фактори. Страхът води именно до факта, че мислите само се обръщат към освобождаването на страха и се инициира поведение за избягване. Това от своя страна води до стрес, тъй като ежедневието и обичайните действия се променят.
Следователно безпокойството и стресът се поддържат взаимно. За да се прекъсне порочният кръг, е необходимо да се справите със страха. Формата, в която това се случва, варира от отделен случай.
Например, ако някой се страхува от уточняващ разговор, той или тя ще избягва въпросното лице от страх от произношението. По този начин малки заобикаляния или неотговаряне на повикването могат да бъдат част от поведението за избягване и подсъзнателно да доведат до стрес, тъй като се обръща повече внимание на обкръжението или входящото обаждане. Ако обаче страхът бъде преодолян и разговорът бъде проведен, стресът също спира, тъй като няма нужда да се избягва обаждането.
Важно е да се изясни в този контекст, че интензивността на страха варира значително и не е признак на слабост. По-скоро това е вид инстинкт, който трябва да предпазва от потенциални опасности. Понякога обаче оценката на опасностите е непропорционална, така че те трябва да бъдат преоценени.
Каква е връзката между стреса и липсата на сън?
Липсата на сън и стрес са два фактора, които пряко си влияят. Те могат да бъдат както причина, така и следствие един от друг. Ако някой приеме, че има недостиг на сън, липсващият сън води до недостатъчно възстановяване на тялото.
Последицата е нарастващата изчерпаност през деня, която се проявява в нарастваща загуба на производителност. Ако в резултат на това все повече се допускат грешки, последицата може да бъде повишена критика към засегнатото лице. Това от своя страна води до повишен стрес, тъй като засегнатото лице се чувства по-силно под натиск.
Порочен кръг се развива автоматично, тъй като трябва да се извърши допълнителна работа, за да се изпълни даденото натоварване. Тъй като това отнема повече време, обаче времето за сън често се намалява допълнително. Ако, от друга страна, стресът се разглежда като причина за липса на сън, стресът пречи на тялото да се отпусне, за да намери своя път за сън.
Повишеното напрежение през деня затруднява изключването от ежедневието в края на деня. В този случай често умственото занимание със съдържанието на деня предотвратява заспиването. По този начин продължителността на съня се съкращава с по-дългото време, необходимо за заспиване. Ако времето за сън намалява толкова силно, че не се дава възстановяване през нощта, ефективността през деня намалява, както вече беше описано и отново се развива порочен кръг от липсата на сън и стреса. По този начин тези два фактора сами по себе си са два различни проблема, но те си влияят взаимно чрез своето влияние върху ритъма ден-нощ. Това също може да бъде интересно за вас: Последици от лишаването от сън
