Екстрапирамидно разстройство

Синоними в по-широк смисъл

нарушения на координацията на движенията, болест на Паркинсон, болест на Хънтингтън, дистония, болест на Турет, екстрапирамидни нарушения

Въведение

Тази група клинични снимки включва например екстрапирамидната двигателна система, която вече не е достатъчно функционална. Неговата задача е да координира движенията, които тялото трябва да извършва. Силата, посоката и скоростта на движенията се регулират. Екстрапирамидната система не задейства директно движенията, а просто им въздейства и осигурява еднакви, плавни последователности на движение.

• Паркинсонова болест
• Хорея на Хънтингтън
• Дистония или
• Синдром на Турет.

Причина

Екстрапирамидният синдром се отнася до колекция от симптоми, тъй като те се появяват при различни неврологични заболявания, например хорея на Хънтингтън или болест на Паркинсон. Екстрапирамидната система се отнася до нервни влакна, които се намират извън основния път на движение (технически термин: пирамидален път) и помагат да контролираме движенията си. Съзнателните движения се извършват през пирамидалния тракт.

Системата за екстрапирамидно движение е отговорна за фината настройка и влияе на пирамидалната траектория. Той е отговорен за поддържащата и задържаща функция и мускулното напрежение (технически термин тонус), както и за движенията на крайниците близо до багажника. Екстрапирамидалната система и основният път на движение работят в тясно сътрудничество.

Само по този начин изобщо е възможно движение и само по този начин е възможно целенасочено движение и фина моторика. Екстрапирамидният синдром описва нарушения в екстрапирамидната система, които засягат тези области. Точното разстройство варира в зависимост от клиничната картина.

В повечето случаи нервните клетки се унищожават по различни причини (напр. Също при болестта на Паркинсон и хореята на Хънтингтън), други възможни причини могат да бъдат следствие от прием на токсични вещества или лекарства или поради намалена кръв поток в мозък (като например удар), но може да има и генетична причина за някои заболявания. Липсват важни части в схемата за последователността на движение. При болестта на Паркинсон липсват активиращи аспекти, което води до намалено движение (технически термин хипокинезия), при болестта на Хънтингтън липсват инхибиращи аспекти, което води до излишно движение (технически термин хиперкинезия).