Докоснете пателарната луксация | Пателарна луксация

Докоснете пателарната луксация

Лечението на дислокация на патела обикновено започва с консервативен опит, преди да се прибегне до хирургични мерки, въпреки че в 50% от случаите това вече може да доведе до постоянен успех. Само ако терапията се провали или дислокацията се повтори, ще се използва хирургична терапия. Консервативният терапевтичен подход тук се състои от физиотерапия и прилагане на превръзки, ортези, гипс черупки или ленти.

С помощта на тези мерки първо се прави опит за обездвижване и укрепване на пателарните мускули (особено на четириглавия мускул). Прилагането на ленти - за предпочитане кинезио-ленти - има за цел да приведе пателата в правилното положение или в нейната направляваща шина, за да се осигури плавно движение в коляно съединение и за предотвратяване (повторно) подхлъзване. Поради това се използва за лесно поправяне на наколенник в правилната му позиция.

В допълнение, прилагането на кинезио-лента също може да намали болка и възпаление, при условие че едно от двете преди това е съществувало в контекста на изкълчването на пателата или съществуващото неправилно положение на пателата. Правилното лечение след изкълчване на патела е от голямо значение, тъй като в противен случай последващите увреждания като артроза може да се развие много често. Освен това съществува повишен риск от ново изкълчване на патела и по този начин се увеличава вероятността от усложнения.

Първоначално човек обикновено се опитва да проведе лечението консервативно, т.е. без операция. При определени обстоятелства обаче може да се наложи да се извърши операция. Фактори, които говорят в полза на операцията Разбира се, желанието на пациента винаги е решаващо при определяне дали в крайна сметка е необходима операция.

Коя от наличните операции е предпочитана в отделен случай зависи от:

• Липсата на отговор към консервативна терапия
• Множество луксации
• Много изразено увреждане на хрущяла
• Срязване на хрущялно-костни фрагменти (люспи)
• Повреда на държащия и лентовия апарат
• Възрастта на пациента,
• Степента на нараняване (нестабилност, честота на размествания, степен на нараняване)
• И основни анатомични условия (неправилни позиции)

Целта на всички процедури е да се възстанови нормалната анатомия на коляно съединение. По време на операцията е важно, от една страна, да се поправи хрущял увреждане и, от друга страна, за отстраняване на свободната кост или хрущял от ставата. Тези премахвания обикновено могат да се извършват по време на артроскопия на коляното като част от диагностичната процедура. По правило хирургията на меките тъкани се използва предимно, когато има голяма вероятност да доведе до излекуване и само в по-екстремни случаи са костни методи за корекция (които освен това могат да се използват след завършване на растежа).

Могат да се разграничат различни хирургични процедури: И двата метода могат да се комбинират с така нареченото „странично освобождаване“, ако е необходимо. Това се характеризира с факта, че лигаментните структури от външната страна на пателата се изрязват, което намалява склонността на пателата да изпъква навън. Има обаче много други възможности за хирургично лечение на луксация на патела.

След операцията обаче фазата на лечение все още не е завършена. В зависимост от това коя процедура е избрана, пациентът все още трябва да облекчи коляно съединение за определен период от време и след това се подлагайте на редовна физиотерапия, за да осигурите правилното положение на пателата в дългосрочен план.

• Вътрешната хирургия например е много често срещана операция.

  Тук вътрешният капсулен апарат се зашива плътно и лигаментът се събира от вътрешната страна, което в крайна сметка дърпа наколенник повече към вътрешната страна на ставата, което прави много по-трудно луксацията навън.

• Възстановяването на MPFL често се случва, когато задържащото устройство е повредено. При тази процедура триъгълният лигамент между вътрешната страна на пателата и стегнат (Медиалната връзка на патело-бедрената кост = MPFL) се заменя с сухожилие, получено преди това от долната крак. Това води до висока стабилност.
• Една костна мярка, например, е дислокация на туберкулоза (операция според Elmslie-Trilat).

  В тази процедура точката, в която наколенник сухожилие се прикрепя към долната крак се премества по-навътре. В резултат на това пателата се намира по-навътре в своя плъзгащ се път и вече не може да се изкълчи толкова лесно.

Последващото лечение след реконструкция на дислокация на патела се състои от 4 фази:

• Първата фаза започва по време на болничния престой и включва първата седмица на следоперативно лечение. Болка медикаменти, криотерапия, пасивна и активно подпомагана физиотерапия, използваща шина за движение и лимфа се използват дренажи.

  Само 2-3 дни след операцията коляното остава неподвижно с помощта на шина, след което гореспоменатата терапия и частично носене на тегло от прибл. 25 кг започват. След първата седмица същите терапевтични мерки продължават извън болницата и физиотерапията се засилва. Частичното поемане на тежест се увеличава до половината от телесното тегло.

• Това е последвано от фаза 2 за още две седмици, през която активната физиотерапия с пълен обхват на движение, както е необходимо, както и сила и разтягане изпълняват се упражнения и се цели носенето с пълна тежест с ортеза.
• Следващата фаза 3 включва допълнително увеличаване на натоварването и интензивността на тренировка за 4 седмици, както и пълно натоварване без ортеза.
• Във фаза 4, т.е. около 3 месеца след операцията, тренировките, специфични за спорта, могат да бъдат възобновени без ограничения (спортове с топка и контакт, обаче, само след 9-12 месеца).