Какво е дишането?
Дишането е жизненоважен процес, чрез който кислородът се абсорбира от въздуха (външно дишане) и се транспортира до всички клетки на тялото, където се използва за генериране на енергия (вътрешно дишане). Това произвежда вода и въглероден диоксид. Последният се освобождава във въздуха, за да бъде издишан в белите дробове и по този начин отстранен от тялото. Но как работи човешкото дишане в детайли?
Външно дишане
Външното дишане (белодробно дишане) се осъществява в белите дробове. Отнася се за приема на кислород от въздуха, който дишаме, и отделянето на въглероден диоксид във въздуха, който дишаме. Целият процес се контролира от дихателния център в мозъка. По-подробно външното дишане се извършва, както следва:
Богатият на кислород въздух за дишане се влива в трахеята през устата, носа и гърлото, където се затопля, овлажнява и пречиства по пътя си. От трахеята тя продължава в бронхите и техните по-малки разклонения - бронхиолите. В края на бронхиолите въздухът, който дишаме, навлиза в приблизително 300 милиона въздушни торбички (алвеоли). Те имат много тънки стени и са заобиколени от мрежа от много фини кръвоносни съдове (капиляри). Това е мястото, където се извършва обмен на газ:
Хемоглобинът транспортира свързания кислород с кръвта до всички органи и клетки, които се нуждаят от него за генериране на енергия.
Между другото, повърхността на алвеолите, през които се осъществява обменът на газ, обхваща обща площ от 50 до 100 квадратни метра. Това е около петдесет пъти повече от повърхността на тялото.
Вътрешно дишане
Вътрешното дишане е известно още като тъканно дишане или клетъчно дишане. Той описва биохимичния процес, чрез който органичните вещества се променят (окисляват) с помощта на кислород, за да се освободи съхраняваната във веществата енергия и да се използва под формата на АТФ (аденозин трифосфат). АТФ е най-важната форма за съхранение на енергия в клетките.
В хода на вътрешното дишане въглеродният диоксид се произвежда като отпадъчен продукт. Той се транспортира от кръвта в белите дробове и се издишва там (като част от външното дишане).
Дихателните мускули
Тялото се нуждае от дихателните мускули, за да вдишва и издишва въздух. По време на дишане в покой, което обикновено е гръдно дишане, диафрагмата е най-важният мускул за вдишване. Помагат и трите мускула, повдигащи ребрата, които се прикрепят към шийните прешлени. Междуребрените мускули служат само за стабилизиране на гръдната стена по време на дишане в покой.
Хемоглобинът транспортира свързания кислород с кръвта до всички органи и клетки, които се нуждаят от него за генериране на енергия.
Между другото, повърхността на алвеолите, през които се осъществява обменът на газ, обхваща обща площ от 50 до 100 квадратни метра. Това е около петдесет пъти повече от повърхността на тялото.
Вътрешно дишане
Вътрешното дишане е известно още като тъканно дишане или клетъчно дишане. Той описва биохимичния процес, чрез който органичните вещества се променят (окисляват) с помощта на кислород, за да се освободи съхраняваната във веществата енергия и да се използва под формата на АТФ (аденозин трифосфат). АТФ е най-важната форма за съхранение на енергия в клетките.
В хода на вътрешното дишане въглеродният диоксид се произвежда като отпадъчен продукт. Той се транспортира от кръвта в белите дробове и се издишва там (като част от външното дишане).
Дихателните мускули
Тялото се нуждае от дихателните мускули, за да вдишва и издишва въздух. По време на дишане в покой, което обикновено е гръдно дишане, диафрагмата е най-важният мускул за вдишване. Помагат и трите мускула, повдигащи ребрата, които се прикрепят към шийните прешлени. Междуребрените мускули служат само за стабилизиране на гръдната стена по време на дишане в покой.
Ако някой почувства, че не получава достатъчно въздух, това се нарича задух или диспнея. Засегнатите често се опитват да покрият нуждите си от кислород чрез бързо и повърхностно дишане (хипервентилация) или чрез по-дълбоко дишане.
Има много възможни причини за диспнея. Понякога се причинява от белодробно заболяване като астма, ХОББ, пневмония или белодробна емболия. Сърдечни заболявания като сърдечна недостатъчност или инфаркт също могат да причинят задух. В други случаи причината са наранявания на гръдния кош (като фрактури на ребра), кистозна фиброза, алергични реакции или респираторни инфекции (като дифтерия). И накрая, има и психогенна диспнея: Тук задухът се предизвиква от стрес, депресия или тревожни разстройства, например.
Ако съдържанието на кислород в кръвта е намалено в резултат на нарушение в дихателната система, това се нарича хипоксия. Бързо става животозастрашаващо, когато дишането спре напълно (апнея): След около четири минути без кислород мозъчните клетки започват да умират, което води до увреждане на мозъка и в крайна сметка смърт.
