Ринитът се диагностицира въз основа на клиничната картина.
По избор диагностика на медицински изделия - в зависимост от резултатите от историята, физическо изследване, лабораторна диагностика и задължително диагностика на медицински изделия - за диференциално диагностично изясняване / при усложнения.
- Назална ендоскопия (назална ендоскопия; ендоскопия на носната кухина), вероятно с биопсия (вземане на проби от тъкани) - ако се подозира хроничен риносинузит (CRS, едновременно възпаление на носната лигавица („ринит“) и лигавицата на параназалните синуси), първи избор
- Сонография (ултразвук изследване) на параназални синуси - при съмнение за хроничен риносинузит (ограничена оценка, поради което рядко се посочва).
- Компютърна томография от параназални синуси (NNH-CT; процедура за секционно изобразяване (Рентгенов изображения от различни посоки с компютърна оценка)) е доказателство за риносинузит, но обикновено не е посочено; метод на избор за изобразяване при по-напреднали въпроси при хроничен риносинуит.
- Магнитно резонансно изображение на параназални синуси (NNH-MRI; компютърно подпомогнато изобразяване на напречно сечение (с използване на магнитни полета, т.е. без рентгенови лъчи)) е доказателство за риносинузит, но обикновено не е показано; метод на избор при тумори / вътречерепни усложнения на хроничен риносинузит.
- Рентгенов на параназалните синуси - също показателно за риносинусит, но обикновено не е показано.
