Диагноза | Алергия към мухъл

Диагноза

Много е трудно да се диагностицира алергия към плесен. Диагнозата на действителната алергия е лесна, тъй като симптомите с воднисти очи текат нос, сърбеж по кожата и евентуално трудно дишане са типични за тази реакция на тялото. Но какво в крайна сметка причинява тази алергия, първо трябва да се опита да се установи чрез подробно проучване на пациентите.

Тук е особено важно да се разбере кога и особено от кога са възникнали тези проблеми, в коя среда са били пациентите преди и кои дейности са предприели. Трябва също да се попита дали друга алергия вече е налице и дали членовете на семейството, напр. Всички, които живеят в едно домакинство, също са засегнати от симптомите. Типични показания за алергия към мухъл са предишните разходки навън в топло, влажно време или почистване на апартамента, разклащане на възглавници или изтриване на големи количества прах.

След това внезапно задух или затруднено дишане възниква, от което пациентите се оплакват, евентуално и око изгаряне или сълзи. Понякога всъщност се описва, че синът или дъщерята изведнъж са страдали от същите симптоми и това невродермит or бронхиална астма или просто сено треска вече е известно в медицинска история. Въпреки това, много проучвания на пациенти не позволяват такъв ясен извод.

Тогава има възможност да се извърши тест за алергия. Има три различни тестови процедури за диагностициране на алергия към плесен. Първият и може би най-лесният е тест за убождане или кожен тест.

В този тест възможните алергени (вещества, предизвикващи алергия) се прилагат върху кожата. След няколко дни адхезивната лента, през която алергените са влезли в тялото, се отстранява от кожата и се изследва върху коя област на кожата може да се види зачервена или променена област на кожата. Тогава това показва съответна свръхчувствителност към това вещество, разположено в този момент.

Този тест обаче не е много надежден и отрицателната реакция не означава непременно, че не съществува алергия. Друга възможност е тестът за провокация. Тук алергенът се дава директно в респираторен тракт, например от спрей за носи по този начин се предизвиква директна реакция.

Този метод е много по-надежден от тест за убождане, но и много по-неприятно за съответния човек. И накрая, a кръв може да се направи и тест. За тази цел, кръв се взема от пациента и се проверява дали пациентът е формирал специални антитела.

Антитела от клас IgE са особено интересни тук, тъй като те често са свързани с алергии. Този тест обаче има значение само в комбинация със съответните оплаквания на пациента и положителен кожен или провокационен тест, тъй като не е възможно да се каже точно кое вещество предизвика увеличението на антитела. Друга възможност е тестът за провокация. В този тест алергенът се вкарва директно в респираторен тракт, например от спрей за носи по този начин се предизвиква директна реакция.

Този метод е много по-надежден от тест за убождане, но и много по-неприятно за съответния човек. И накрая, a кръв може да се направи и тест. За тази цел се взема кръв от пациента и се проверява дали пациентът е образувал специални антитела. Антителата от клас IgE са особено интересни тук, тъй като те често са свързани с алергии. Този тест обаче има значение само в комбинация със съответните оплаквания на пациента и положителен кожен или провокационен тест, тъй като не е възможно да се каже точно кое вещество е причинило увеличаването на антителата.