Изчерпателният клиничен преглед е основата за избор на допълнителни диагностични стъпки:
- Общ физически преглед - включително кръвно налягане, пулс, телесно тегло, височина; по-нататък:
- УНГ медицински преглед - включително.
- Ушна микроскопия [тимпаничната мембрана обикновено се прибира, изливът проблясва през тимпаничната мембрана; изглежда червеникав на цвят, когато е свеж, воднист излив / ако вече съществува, изглежда по-жълтеникав до кафеникав (кехлибарен)]
- Риноскопия (изследване на вътрешността на нос or носната кухина).
- Тестове на камертон според Weber и Rinne, за да се направи разлика между: Средно ухо и сензорна загуба на слуха:
- Според Вебер (експеримент на Вебер): Изпълнение: стъпалото на вибриращ камертон се поставя върху короната на пациента глава. Звукът се предава фазово на двете вътрешни уши чрез костна проводимост. Нормален слух: Звукът от камертона се чува еднакво и в двете уши (в средата на глава), звукът не е латерализиран (лат. latus = страна). Едностранно или асиметрично слухово разстройство: тон на камертона от едната страна, той се нарича „латерализация“ (латерализация).
- Едностранно разстройство на възприятието на звука: звукът се възприема по-силно от по-доброто слухово (нормално) вътрешно ухо (пациентът латерализира към здраво ухо).
- Едностранно нарушение на проводимостта на звука: звукът се чува по-силно в болното ухо
[Тимпаничен излив: когато има едностранно проводимо разстройство, звукът се чува по-силно в засегнатото ухо].
- Според Rinne (тест на Rinne): тестът Rinne се възползва от физиологичните свойства на ухото: Когато пациентът има нормални слухови способности, звукът се чува по-силно чрез въздушна проводимост, отколкото чрез костна проводимост поради усилващите свойства на костилките и тъпанче. Разлагаща се камертон (крак на камертон върху костния процес зад ушната мида), който вече не се чува чрез костна проводимост, се чува по-дълго чрез въздушна проводимост (камертон пред ушната мида). Процедура: Вибриращата камертон първо се поставя върху костния процес на пациента зад ушната мида („мастоид“, лат. Processus mastoideus) с крака на камертона. Веднага след като пациентът даде знак, че вече не чува камертона, той се държи точно пред ушната му част.
- Тестът на Rinne е положителен: пациентът все още може да чуе камертона → няма смущения в проводимостта на звука, но не е изключено и нарушение на звуковото усещане.
- Тестът на Rinne отрицателен: Пациентът вече не чува камертона → проводящ загуба на слуха (= разстройство във външната или средно ухо ■ площ).
- Ако пациентът убедително заяви, че изобщо не възприема никакъв звук на камертона, изразен сензоневрален загуба на слуха на двете уши трябва да присъстват.
- Според Вебер (експеримент на Вебер): Изпълнение: стъпалото на вибриращ камертон се поставя върху короната на пациента глава. Звукът се предава фазово на двете вътрешни уши чрез костна проводимост. Нормален слух: Звукът от камертона се чува еднакво и в двете уши (в средата на глава), звукът не е латерализиран (лат. latus = страна). Едностранно или асиметрично слухово разстройство: тон на камертона от едната страна, той се нарича „латерализация“ (латерализация).
- Преглед на здравето