Въглехидратният метаболизъм
Въглехидратният метаболизъм в разговорно се нарича още метаболизъм на захарта. Някои клетки в тялото, особено червената кръв клетки и нервни клетки, зависят от непрекъснато снабдяване с кръвна захар (глюкоза). Тъй като хората консумират храната си на интервали с малкото си ежедневни хранения, те се нуждаят от система, с която да могат да съхраняват повишените концентрации на хранителни вещества след хранене и да ги освобождават между храненията, ако е необходимо.
Това по същество е задачата на черен дроб. След хранене, черен дроб се стимулира от хормона инсулин за съхраняване на повишената концентрация на кръв захар в специална форма (гликоген). Общо до 10% от общото тегло на черен дроб, т.е. около 150 грама, могат да се съхраняват в черния дроб като захар в тази форма.
Когато кръв нивото на захарта започва да спада във времето между храненията, черния дроб, под въздействието на хормона глюкагон, започва да разгражда складираната захар. Тази захар се освобождава в кръвта в услуга на тялото. Запасите от захар в черния дроб обаче са достатъчни само за по-малко от ден без храна.
Следователно черният дроб също има способността да произвежда захар от протеини, Най- протеини се получават предимно чрез разграждане на протеина в мускулните клетки. Някои редки, винаги генетични заболявания повлияват тази функция на черния дроб.
Индивидуален протеини (ензими), които са необходими за отделянето на захар в кръвта, липсват. В тези случаи пациентът може да се храни нормално и да запълва запасите си. Но в момента, в който тялото зависи от отделянето на захар в кръвта, дефектът става очевиден и пациентът страда от хипогликемия. Терапията е внимателна диета с редовни, малки хранения.
Мастният метаболизъм
Черният дроб е способен да съхранява множество жизненоважни вещества и да ги освобождава, когато е необходимо. Те включват витамини A, B12, D, E и фолиева киселина както и металите желязо и мед. Описани са заболявания и за двата метала, при които генетичен дефект води до ненормално съхранение на тези метали, което също може да доведе до чернодробно увреждане и дори чернодробна цироза (Болест на Уилсън, хемосидероза).
Всички статии от тази поредица:
