Спастичен бронхит: Симптоми и лечение

Кратък преглед

  • Симптоми: Затруднено дишане, недостиг на въздух, шум при дишане, спазматична кашлица, вероятно недостиг на въздух, грипоподобни симптоми като температура, възпалено гърло, главоболие и болки в крайниците
  • Лечение: Немедикаментозно чрез почивка, постелен режим, достатъчно течности (пиене); лекарства със спазмолитици (симпатикомиметици), в тежки случаи евентуално кортизон или кислород в случай на задух, антибиотици в случай на допълнителна бактериална инфекция
  • Причини и рискови фактори: Предимно вируси; съществуващи респираторни заболявания, алергии, свръхчувствителност на лигавицата на бронхите, затлъстяване в детска възраст и ранно излагане на вредни вещества като тютюнев дим или вируси и преждевременно раждане увеличават риска от заболяване
  • Изследвания и диагностика: анамнеза, физикален преглед с преслушване на белите дробове и палпация на гръдния кош, палпация на лимфните възли на шията, рентгенография на гръден кош при необходимост, кръвен тест, тест за алергия, тест за белодробна функция
  • Прогноза: Обикновено напълно лечимо; усложнения като бронхиална астма са по-чести при пациенти с анамнеза за други заболявания или с повишен риск

Какво е спастичен бронхит?

От една страна, свиването се причинява от подуване на възпалената лигавица. От друга страна, мускулите на дихателните пътища се спазмират. Оттук идва и наименованието „спастичен“ (= спазматичен) бронхит.

Бебешките бронхи са много деликатни и все още не са напълно узрели. Следователно те са особено податливи на спастичен бронхит. Същото важи и за малките деца. Спастичният бронхит при възрастни, от друга страна, е доста рядък. Ето защо често се нарича бронхит на бебето или бронхит на бебето. Най-често боледуват бебетата и малките деца – 30 до 50 процента от децата до шестгодишна възраст поне веднъж са имали спастичен бронхит.

Децата и бебетата със спастичен бронхит често изпитват трудности при дишането – в тежки случаи те страдат от задух. Поради тези симптоми, подобни на астма, лекарите понякога наричат ​​спастичния бронхит „астматичен“ бронхит (също астматичен или астмоиден бронхит). Този термин обаче не е правилен.

Характерни симптоми на спастичен бронхит

Изкашляната слуз обикновено е белезникава, рядко кървава. Ако стане жълтеникаво-зелен, това често означава, че бактериите са се разпространили и върху възпалената лигавица (вторична бактериална инфекция).

Проблемите с дишането и честата кашлица са много изтощителни. Ето защо засегнатите бързо се изтощават. Задухът понякога е плашещ както за самите пациенти, така и за техните родители.

Спастичният бронхит (като нормалния остър бронхит) често е придружен от настинка или грипоподобни симптоми. Те включват висока температура, болки в гърлото, главоболие и болки в крайниците.

Спастичен бронхит или астма?

Симптомите на спастичния бронхит понякога са много подобни на тези на бронхиалната астма. По принцип кашлицата води до подобряване на състоянието при бронхит. Обратно, кашлицата при астма обикновено означава обостряне. При астма кашлицата също е суха. Въпреки това, често е трудно да се направи разлика между спастичен бронхит и астма, особено при малки деца. По правило спастичният бронхит се подобрява значително след една до две седмици.

Какво да правим при опасен задух?

Как да се лекува спастичен бронхит?

Лекарите обикновено лекуват спастичния бронхит по същия начин като острия бронхит. Пациентите трябва да се успокоят или да останат в леглото, ако имат температура. Препоръчително е горната част на тялото да е леко повдигната. Това прави дишането по-лесно, отколкото в легнало положение.

Важно е също да осигурите достатъчно течности (чай, бульон и др.).

Успокойте детето си, ако е много тревожно или неспокойно поради затрудненото дишане. Вътрешното безпокойство често изостря затрудненията в дишането.

Също така се уверете, че въздухът е свеж и без замърсители. Топлият и влажен околен въздух (но не горещ) има положителен ефект. Редовното проветряване или влажна кърпа върху радиатора често са полезни. Избягвайте тютюневия дим около пациента. Димът често обостря спастичния бронхит и следователно е опасен.

Ако при спастичен бронхит втривате етерични масла или мехлеми в гърдите, това може допълнително да раздразни лигавицата на бронхите. След това се засилват проблемите с дишането и пристъпите на кашлица. В допълнение, много етерични масла (като евкалиптовото масло) обикновено не се препоръчват за малки деца.

Потискащите кашлицата рядко се препоръчват

обезболяващи

Спазматично свитите дихателни пътища при спастичен бронхит могат да бъдат отпуснати с помощта на така наречените симпатикомиметици (β2 рецепторни агонисти) като салбутамол. Активните съставки осигуряват разширяване на дихателните пътища. Те могат да се прилагат като инхалация или спрей. В тази форма те достигат директно до мястото на действие (дихателните пътища). Има специални устройства за инхалация за деца, които улесняват вдишването на изпарените активни съставки.

Ако свиването на бронхите се дължи главно на подуване на лигавицата, лечението със симпатикомиметици обикновено не е от голяма полза.

В някои случаи спастичният (обструктивен) бронхит може да се лекува с антихолинергично средство (като ипратропиум). Тази група активни съставки има и спазмолитичен ефект върху мускулите на бронхите. Активните съставки се вдишват.

Антибиотици и кортизон

Спастичният бронхит се отключва от вируси. Но понякога бактериите се разпространяват и върху засегнатата бронхиална лигавица. Това крие риск от влошаване на състоянието на пациента. Тогава лекарят обикновено предписва антибиотици. Те се борят с бактериалната инфекция, но не са ефективни срещу вируси!

Допълнителни мерки

Понякога е необходимо да се лекува спастичен бронхит в болница. Това важи особено за бебета. Там чрез вливане на малкия пациент могат да бъдат въведени необходимите лекарства и течности. Лекарите също така постоянно следят подаването на кислород. Ако е необходимо, детето получава допълнителен кислород.

Физиотерапията понякога е полезна, особено ако заболяването е продължително. Могат да се използват подходящи техники за допълнително подпомагане на кашлицата и дишането. Например, терапевтът внимателно потупва гърдите на пациента.

Приложението на експекторанти (лекарства за потискане на кашлицата) при спастичен бронхит е спорно.

Какво причинява спастичен бронхит?

Спастичният бронхит (както при почти всички форми на остър бронхит) се причинява от вируси. Това са основно RS (респираторно-синцитиални), парагрипни, аденовируси и риновируси. Патогените се предават лесно, например чрез кашляне, кихане или докосване. Но те обикновено причиняват само лека настинка – без остър или спастичен бронхит.

Рискови фактори

Острият бронхит често преминава в спастичен бронхит, особено при съществуващи белодробни заболявания или алергии. Бебетата и малките деца са особено податливи на това.

Преждевременното раждане и много ранният контакт с вируси и вредни вещества (евентуално дори по време на бременност) също се считат за рискови фактори. Това може да се наблюдава например при майки или техните деца, които пушат близо до децата си или по време на бременност. Това увеличава риска от спастичен бронхит или други респираторни заболявания при децата.

Наднорменото тегло и затлъстяването също имат отрицателен ефект върху развитието на белите дробове и механиката на дихателните пътища. Това увеличава риска от развитие на спастичен бронхит.

Заразен ли е спастичният бронхит?

Да, спастичният бронхит е заразен. Провокаторите – обикновено вируси – лесно се предават от човек на човек.

Диагноза: спастичен бронхит

Семейният лекар или педиатър е първата точка за контакт, ако има съмнение за спастичен бронхит. Тъй като бронхитът като цяло е много разпространен, те имат много опит с него. Обикновено те могат да преценят дали действително е налице спастичен бронхит, колко е тежък и кои терапевтични мерки са подходящи.

Лекарят първо ще снеме медицинска история, за да получи цялата важна информация, която ще му помогне да диагностицира спастичния бронхит и да оцени неговата тежест. Той задава следните въпроси, например:

  • Вие или вашето дете страдате ли от чести инфекции (на дихателните пътища)?
  • Знаете ли за предишни респираторни заболявания?
  • Какви са точните симптоми и от колко време са налице?
  • Можете ли да опишете кашлицата по-подробно (напр. периодична, лаеща, сутрин, със слузни храчки и др.)?
  • Има ли задух?

Това е последвано от физически преглед. Лекарят ще слуша белите дробове. Шумовете при дишане са типични за спастичния бронхит – свистящ шум, който се появява главно при издишване, лекарите наричат ​​„хрипове“. Това показва, че дихателните пътища са запушени. Тананикащите шумове при дишане са индикация, че има повече слуз в дихателните пътища.

Лекарят също потупва белите дробове. По потупващия звук се определя състоянието на белите дробове. Ако белите дробове са нормално пълни с въздух, звукът е подобен на почукване на барабан. Въпреки това, ако има ясно изразено огнище на възпаление, чукащият звук е заглушен.

Лекарят също палпира (цервикалните) лимфни възли и оглежда устата и гърлото.

Кръвен тест не е абсолютно необходим при първичен спастичен бронхит. Ако възпалителните параметри като броя на белите кръвни клетки или CRP са повишени, това е само обща индикация за възпаление в тялото.

Изключване на други причини

При деца със съмнение за спастичен бронхит лекарят винаги проверява дали симптомите може да са причинени от погълнато чуждо тяло, което е заседнало в бронхите. По-специално, ако необичайните звуци могат да се чуят само от едната страна при слушане на белите дробове, дихателните пътища може да са блокирани от чуждо тяло.

Ако някой често има спастичен бронхит, се препоръчват допълнителни изследвания. Те включват например тест за алергия и изследване на дихателния капацитет (функционален тест на белите дробове). Трябва да се изключи и бронхиална астма.

Как протича спастичният бронхит?

В повечето случаи спастичният бронхит се лекува без усложнения или последствия в рамките на няколко седмици, ако се лекува навреме.

Много родители обаче се притесняват, че детето им ще развие астма след спастичен бронхит. Това не се случва при повечето деца: около 30 процента от децата, които са имали спастичен бронхит като бебе, по-късно развиват бронхиална астма.