Функция на дебелото черво и заболявания

Синоними в по-широк смисъл

Двоеточие, Interstitium grassum, дебелото черво, ректума, ректума (ректума, ректума), апендикса (цекума), апендикса (Appenedix vermiformis)

дефиниция

Като последен храносмилателен тракт участък, дебелото черво се свързва с тънко черво и оформя тънкото черво с неговите 1.5 метра дължина от почти всички страни. Основната задача на дебелото черво е да извлича (абсорбира) течността и различни минерали (електролити) от храната в чревното съдържимо и по този начин уплътнява изпражненията. Дебелото черво е колонизирано от бактерии (микрофлора), които изпълняват важни функции за дебелото черво и по този начин за организма.

Дебелото черво започва зад клапана на Баухин (илеоцекална клапа), която предпазва тънко черво от бактерии колонизиран двоеточие. Зад него се крие апендиксът (цекум, цекум), който, както името вече описва, завършва сляпо в коремната кухина. Апендиксът е дълъг около 7 см и има издатина, която се нарича още и апендикс вермиформис поради външния си вид.

Червеният апендикс е с дължина средно 9 см, но дължината му е обект на силни индивидуални вариации. Положението на апендикса е много променливо, поради което апендицит не винаги се появява веднага. Дължината на цялото двоеточие също варира.

Дължината на двоеточие варира от човек на човек. Например възрастта, полът, генетичното разположение и височината играят роля. Грубо казано, нормалното човешко дебело черво е с дължина между 1.20 и 1.50 метра.

Отделните участъци също се различават по дължина: В дясната половина на корема лежи възходящото дебело черво (възходящо дебело черво), което е дълго около 20-25 см. На нивото между 12-ти гръден гръбначно тяло и второто тяло на лумбалния гръбначен стълб, приблизително 2 см дълъг трансверзум на дебелото черво (хоризонтално дебело черво) минава хоризонтално вляво. Следва низходящото дебело черво (низходящо дебело черво) на 40-20 cm, което се слива в сигмоидното дебело черво (s-образно дебело черво) на около 25 cm.

По този начин дебелото черво образува рамка около много по-дълго тънко черво (около 3.75 м). Освен това, малкото приложение с приложението на приложението и ректум, които са дълги около 15-20 см, са част от дебелото черво. Има определени структури, които са особено характерни за дебелото черво.

Макроскопски видимите, специфични за дебелото черво таения са три приблизително. Надлъжни ивици с широчина 1 см, върху които надлъжните мускули са донякъде компресирани. Така наречените housetren също са типични за макроскопичния вид на дебелото черво.

Те се създават от периодични контракции на пръстеновидните мускули, така че свиванията могат да се различават от изпъкналостите на интервали от няколко cm. Също така типични за дебелото черво (дебелото черво) са мастните придатъци (Appendices epiploicae), които висят от таенията. За разширяването на повърхността в дебелото черво има крипти (Glandulae inetstinales), които са дълбоки 0.5 cm и са близо една до друга.

За тази цел, власинките, които са типични за тънките черва, вече не са необходими в дебелото черво за усвояване на храната. В допълнение, дебелото черво се характеризира с много бокалени клетки и особено дълги микровили, които представляват микрорелефа на лигавицата. Стенната структура на лигавицата на дебелото черво съответства, доколкото е възможно, на това на другите отдели на храносмилателен тракт.

• От вътрешната страна стената на дебелото черво е облицована от лигавицата (tunica mucosa), която е разделена на три подслоя. Най-горният слой е покривна тъкан (Lamina epithelialis mucosae, епителий). В епителий на дебелото черво съдържа особено голям брой клетки, които са изпълнени със слуз, която периодично се отделят в чревния тракт, като по този начин се осигурява плъзгането на чревното съдържимо.

  Те се наричат ​​чашевидни клетки. Следващият подслой е променящ се слой (Lamina propria mucosae), който съдържа особено голям брой лимфоцити и лимфа фоликули за защитната функция на червата. След това идва много тесен слой от собствените мускули на пациента (lamina muscularis mucosae), който може да промени релефа на лигавицата.

• Това е последвано от хлабав подвижен слой (Tela submucosa), който се състои от съединителната тъкан и в която мрежа от кръв намлява лимфа съдове писти, както и a нервни влакна сплит, наречен сплит подмукозния (Meissen plexus).

  Този сплит представлява т. Нар. Ентерична нервната система и инервира (регулира чревната дейност) червата независимо от централната нервна система (ЦНС).

• Следващият слой на мускулите на дебелото черво (tunica muscularis) е разделен на два подслоя, всеки от които има влакна работа в различни посоки: Първо, вътрешен кръгов слой (stratum circulare), който образува типичните чревни канали (виж по-горе) чрез периодични контракции. Външният надлъжен мускулен слой (stratum longitudinale) е донякъде компресиран в така наречените сухожилия (виж по-горе). Между този пръстен и надлъжния мускулен слой преминава a нервни влакна мрежа, плетеният миентерикус (Auerbach plexus), който инервира тези мускулни слоеве. Тази мускулатура е отговорна за вълнообразното движение на червата (перисталтично движение).
• Това е последвано от друг подвижен слой (Tela subserosa).
• Краят е покритие на перитоний която подрежда всички органи. Това покритие се нарича още tunica serosa.
• Щитовиден хрущял ларинкс
• Трахея (дихателна тръба)
• Сърце (Cor)
• Стомах (Гастер)
• Дебело черво (дебело черво)
• Ректум (ректум)
• Тънко черво (илиум, йеюнум)
• Черен дроб (хепар)
• Бял дроб