Слайд диагностика
Тестването за ХИВ се извършва в двустепенна схема - първо се извършва скринингов тест, който се потвърждава от потвърдителен тест. Скрининговият тест е имунологична процедура - т. Нар. Тест ELISA. Специфични антитела може да свърже антигена на обвивката на вируса.
Това свързване може да се измери ензимно или чрез флуоресценция. Ако тестът ELISA е положителен, се провежда Western Blot тест за потвърждение. Изпълнението на този тест е малко по-сложно.
Някои ХИВ протеини се прехвърлят в специална мембрана. Тогава кръв на пациента се добавя - ако антитела срещу ХИВ присъстват, те се свързват с протеини на мембраната. В допълнение, Western blot също позволява диференциацията между ХИВ 1 и ХИВ 2.
Положителният тест ELISA и Western blot позволяват диагностицирането на HIV инфекция. Ако тестът ELISA се окаже положителен, но това не може да бъде потвърдено чрез Western blot процедура, се извършва PCR. PCR (полимеразна верижна реакция) усилва РНК на вируси и може да открие много точно дали има инфекция с ХИВ и каква е концентрацията на вирусите.
Тъй като обаче тази процедура е много скъпа, тя се използва само за неточни въпроси. За да се постави диагноза за ХИВ инфекция, повече от една ХИВ тест винаги трябва да се извършва. Обикновено за тази цел се използват ELISA и Western blot процедура.
Те могат да открият HIV инфекция с много голяма вероятност. Има обаче диагностична празнина - през първите седмици на инфекцията тялото все още не е произвело антитела срещу ХИВ вируса. Без тези антитела обаче тестът е отрицателен.
Поради тази причина, ако има сериозно подозрение за HIV инфекция, тестът трябва да се повтори след няколко седмици. Най-късно след 12 седмици инфекцията се оказва положителна, така че трябва да се цели повторение в този период. Ако резултатите са неясни, може да се извърши PCR в допълнение към ELISA и Western blot процедурата.
Това е много прецизен метод за откриване, който може да осигури надежден резултат. Бързият тест може да се извърши и от неспециалисти независимо у дома. Подобно на другите методи, тестът открива антитела срещу ХИВ. Трябва обаче да се отбележи, че HIV инфекцията може да бъде изключена само 12 седмици след излагане, тъй като тялото се нуждае от време, за да произведе антителата.
За да извършите теста, кръв първо трябва да се изтегли. Това може да се вземе от върха на пръста или ушна мида. Тогава кръв се поставя в бързия тест и се изчаква около 15 - 30 минути.
Ако този тест е положителен, трябва да се консултирате с лекар, който трябва да извърши друг ХИВ тест за да потвърдите резултата. Ако резултатът е отрицателен, препоръчително е да повторите теста след няколко седмици, за да сте сигурни. Ако има някакво съмнение, препоръчително е също да посетите лекар.
ХИВ инфекцията все още не се лекува. Това обаче не е непосредствена смъртна присъда. Постоянно подобряващите се лекарства поддържат и подобряват значително качеството на живот.
Те са обобщени под термина антиретровирусна терапия, т.е. лечение, което е специално насочено срещу специфичното поведение на този тип вирус. Сега има цяла гама от различни агенти, които атакуват в различни точки от жизнения цикъл на вируса. Например проникването на вируси в Т-клетката може да бъде потиснат.
Обикновено се комбинират поне три различни агента. Това се нарича високоактивна антиретровирусна терапия (HAART). С помощта на тази форма на терапия сега е възможна нормална продължителност на живота, ако лечението започне достатъчно рано.
Високоефективните лекарства обаче причиняват много странични ефекти. В зависимост от активното вещество, например, може да има нарушения в метаболизма, нерви или образуване на кръв. Тъй като лекарствата трябва да се приемат постоянно, важно е да се претеглят страничните ефекти спрямо тяхната ефективност, за да се намери най-добрата индивидуална терапия.
Ефективността се проверява редовно. Отново броят на Т клетките, но също така и количеството на вируси в кръвта играе роля. ХИВ инфекцията винаги трябва да се лекува, в противен случай имунната система е унищожен.
Налични са множество различни лекарства, които инхибират вирусната репликация и имат положително влияние върху хода на заболяването. Има пет важни класа вещества в лечението на ХИВ: Нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (напр. Ламивудин, абакавир, емтрицитабин) Нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза (напр.
Тенефовир) Ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (напр. Протеазни инхибитори (напр. Дарунавир, атазанир, лопинавир) Инхибитори на интегразата (напр. Ралтегравир, Елвитегравир, Долутегравир) За постигане на оптимален терапевтичен успех, различните класове вещества се комбинират.
Чести комбинации са приемът на 2 нуклеозидни или нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза и 1 инхибитор на интегразата. Друга алтернатива е комбинацията от 2 нуклеозидни или нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза и ненуклеозиден инхибитор на обратната транскриптаза. Освен това е възможен приемът на 2 нуклеозидни или нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза и 1 протеазен инхибитор.
Някои от тези препарати се предлагат във фиксирани комбинации, така че пациентът не трябва да приема много различни таблетки и не губи следа от случващото се. Терапията може да варира индивидуално и може да се променя в хода на лечението. Важно е пациентът да го приема редовно, тъй като непостоянната употреба може да доведе до развитие на резистентност.
Това означава, че вирусите развиват механизъм и лекарствата вече не могат да бъдат ефективни. Това може да има много неблагоприятен ефект върху хода на болестта на пациента. Освен това терапията с ХИВ трябва да продължи през целия живот на пациента.
За щастие, пациентите с ХИВ имат нормална продължителност на живота с добре коригирано лечение.
- Нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (напр. Ламивудин, абакавир, емтрицитабин)
- Нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза (напр
Тенефовир)
- Ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (напр. Ефавиренц, невирапин, етравирин)
- Протеазни инхибитори (напр. Дарунавир, атазанир, лопинавир)
- Инхибитори на интегразата (напр. Raltegravir, Elvitegravir, Dolutegravir)
