Фолкодин

Продукти

Фолкодинът се предлага в търговската мрежа в много страни като сироп (Phol-Tussil). Използва се лечебно от 1950-те години на миналия век.

Структура и свойства

Фолкодин (C23H30N2O4Mr = 398.50 g / mol) е морфолиноетилно производно на морфин и свързани с кодеин. Това е бял до почти бял кристал прах или безцветни кристали и е трудно разтворим във вода. Според определението на Европейската фармакопея фолкодинът съществува като фолкодин монохидрат (- H2О). Лекарството е структурно подобно на някои нервно-мускулни блокери като суксаметоний.

Вещи

Фолкодинът (ATC R05DA08) има кашлица-раздразнителни свойства в центъра за кашлица и е леко успокояващ. Според някои източници неговата структурна модификация го прави различен от други опиоиди и поне при терапевтични дози се съобщава, че не облекчава болката, непсихотропно, непълващо и нереспираторен депресант. В литературата обаче може да се намери противоречива информация за това.

Показания

За симптоматично лечение на раздразнителен кашлица.

Дозиране

Според етикета на лекарството. Фолкодинът обикновено се приема 2-4 пъти дневно.

Противопоказания

  • Свръхчувствителност
  • Дихателна недостатъчност
  • Деца под 2 години
  • Астма
  • Силно образуване на слуз
  • Тежка чернодробна и / или бъбречна недостатъчност.
  • Бременност и кърмене

Пълните предпазни мерки могат да бъдат намерени в етикета на лекарството.

Взаимодействия

Централно депресиращи лекарства като опиоиди, антидепресанти, сън СПИН, успокоителни, или алкохолът може да се увеличи неблагоприятни ефекти. Комбинация с други опиоиди може да увеличи риска от дишане депресия и други неблагоприятни ефекти на опиоидите.

Неблагоприятни ефекти

Възможен неблагоприятни ефекти include запек, гадене, повръщане, умора, сънливост, летаргия, еуфория, замаяност, алергични реакции, бронхоспазъм и дихателни депресия, според етикета на лекарството. В литературата се подозира, чеалергия може да възникне между фолкодин и някои мускулни релаксанти като суксаметоний поради структурни прилики (напр. Florvaag, Johansson, 2009). През 2011 г. обаче Европейската агенция по лекарствата (EMA) стигна до заключението, че данните са недостатъчни и че няма достатъчно доказателства в подкрепа на тези предположения.