Упражнения
След като костта отново порасне и тъканта се излекува, силата, стабилността, дълбочината и чувствителността трябва да бъдат възстановени в крак. Един терапевтичен метод, който включва всички тези области в лечението си, е така наречената концепция на PNF (Proprioceptive Neuromuscular Facilitation). Цялата крак, с всичките си мускулни вериги, се движи и укрепва в триизмерни пътеки и по този начин се адаптира към ежедневните и спортни изисквания.
Това се извършва на различни етапи, при което крак първо се премества от терапевта по адаптиран модел, след това пациентът активно го премества и накрая се засилва чрез ръчно съпротивление. Когато се изпълняват безопасно, движенията най-накрая могат да се извършват като отделна програма за упражнения с помощта на терапевтична лента. Като допълнителна мярка в последната фаза на регенерация на фибулата фрактура, проприоцепция подходящо е обучение, при което се използват неравни повърхности. Те включват: За да тренирате мускулите на целия крак, се препоръчва допълнително обучение, подкрепено с оборудване.
- Балансиране върху дъска за размахване, еднокрак, двукрак, със затворени очи,
- Курс
- Меки постелки
- Позиция на върха на крака, съчетана с различни трудности като хвърляне и хващане на топка.
Допълнителни мерки
В допълнение към активната физиотерапия при лечението на фибула могат да се използват различни други мерки фрактура за разхлабване на конструкциите, облекчаване болка и насърчават изцелението. В зависимост от индивидуалните симптоми могат да се прилагат електрически приложения, топлинна и студена терапия, масажи до дълбоки фасциални техники, различни участъци и по-късно, особено при връщане към спорта, подкрепа чрез лентови инсталации.
операция
Хирургия за фибула фрактура се извършва, ако ставата също е засегната, ако фрактурата е разместена - т.е. костните части са широко изместени - ако има няколко фрагмента или ако консервативната терапия не е успешна и костта не расте заедно. В зависимост от вида на фрактурата съществуват различни методи за повторно закрепване на костните части един към друг. Могат да се използват винтове или плочи, или т.нар външен фиксатор, при който металните пръчки достигат в тялото отвън и по този начин могат да бъдат адаптирани и адаптирани към лечебния процес, докато костта расте заедно. Разкъсаните връзки се зашиват заедно. След операцията се извършва подобно физиотерапевтично лечение, адаптирано към зарастването на раната, както при консервативното заздравяване.
