Тимпанометрията представлява обективна процедура за измерване в аудиологията, която може да се използва за измерване и локализиране на механично-физически проблеми на звукопроводимостта на ухото. При автоматизираната процедура тимпаничната мембрана се подлага на променящи се диференциални налягания чрез външното слухов проход с едновременно излагане на непрекъснат тон. По време на процедурата акустичният импеданс на ухото непрекъснато се измерва и записва (тимпанограма).
Какво е тимпанометрия?
Тимпанометрията представлява обективна процедура за измерване в аудиологията, която може да се използва за измерване и локализиране на механично-физически проблеми на звукопроводимостта на ухото. Слухът се определя от физико-механичната проводимост на звука в средно ухо и невронното преобразуване на звука в слухово усещане. Тимпанометрията е обективен метод за измерване на проводимостта на звука. Не се нуждае от помощта на изпитваното лице или пациент, така че в резултата от измерването да не са включени субективни усещания. Основната цел е да се измери акустичния импеданс и по този начин функционалността на механично-физическата част на слуха. Акустичният импеданс е мярка за това колко висока е отразената част на звука или колко е висока абсорбираната част, която се провежда чрез звукопроводимостта на средно ухо в кохлеята, където се превръща в нервни сигнали. На второ място, тимпанометрията може да се използва и за измерване на стапедиевия рефлекс, който може в определени граници да предпази ухото от повреда при наличие на много силни звуци. По време на тимпанометрични измервания, тъпанче е изложен на различно налягане чрез външния слухов проход и едновременно изложени на тестов тон с различни честоти. По време на измерванията, които се изпълняват автоматично, делът на отразения звук се записва непрекъснато и се записва в тимпанограма.
Функция, ефект и цели
If загуба на слуха е заподозрян, първата стъпка е да се гарантира, че външната слухов проход е без чужди тела или ушна кал (церумен), за да се осигури безпрепятствено провеждане на звука от ушната мида до тъпанче. Една от най-важните диагнози за определяне дали е проводима загуба на слуха може да присъства е чрез изследване на акустичния импеданс на тъпанче. Акустичният импеданс (съпротивление) на тъпанчето е мярка за звука абсорбция капацитет. Добрият абсорбиращ капацитет, т.е. ниският импеданс, корелира с добра звукова проводимост и добър слух - стига чувствителността на слуха да не е нарушена. Общоприет метод за обективно измерване на акустичния импеданс е тимпанометрията. Външният слухов канал е запечатан от малък балон, който има отвор в средата, през който се преминава измервателната сонда. Самата сонда има три отвора и е свързана с тимпанометъра чрез три тънки тръби. Чрез отвор 1 може да се създаде редуващо се слабо положително или отрицателно налягане във външния слухов проход спрямо преобладаващото налягане в средно ухо. Bore 2 разполага с малък високоговорител, през който може да се генерира непрекъснат тон с избираема честота и ниво на звуково налягане. В дупката 3 се помещава малък микрофон, който може да се използва за измерване на частта от непрекъснатия тон, отразен от тъпанчето. Обикновено тъпанчето показва най-ниския акустичен импеданс, когато налягането между външния слухов проход и средното ухо е напълно изравнено. Акустичният импеданс, измерен при тези условия на налягане, се приема за базова точка в тимпанометрията и му се присвоява нула. След това еластичността (съответствието) на тимпаничната мембрана при различни условия на свръхналягане и под налягане се измерва чрез съответната отразена част на непрекъснатия тон. В автоматично генерирана тимпанограма, в която съответствието се начертава като функция от диференциалното налягане, има ясен максимум при диференциално налягане от нула. С нарастващи положителни или отрицателни диференциални налягания до ± 300 mm вода колона или 30 хектопаскала (hPa), спазването на тимпаничната мембрана намалява рязко по нелинеен начин. Тимпанограмата позволява да се направят изводи за причината за възможна неизправност или намалена функция в звукопроводимата верига в средното и вътрешното ухо. отосклероза (осификации във вътрешното ухо), тимпаносклероза (осификации в областта на слуховите костилки), холестеатом (врастване на сквамозен епителий на външния слухов проход в средното ухо) или може да се диагностицира тимпаничен излив. При тимпаничен излив средното ухо е изпълнено със секрет, който може да бъде серозен до кървав или дори гноен и може да причини значителни проблеми с проводимостта на звука. Неизправност на евстахиевата тръба, която осигурява изравняване на налягането, перфорация на тъпанчето и , на средното ухо може да се открие и чрез тимпанометрия. След това тимпанограмата показва типичен ход за всеки отделен случай.
Рискове, странични ефекти и опасности
Тимпанометрията е процедура, въведена още през 1930-те години на миналия век и първоначално основана на работата на К. Шустер. До 1960 г. процедурата е била ревизирана и адаптирана няколко пъти. Рисковете и страничните ефекти на тимпанометрията не са известни. Променящите се диференциални налягания между външния слухов проход и средното ухо, до максимум 30 hPa, се възприемат по подобен начин, например на промените в налягането в кабината на пътнически самолет по време на рязко спускане или изкачване. Специална особеност на тимпанометрията е, че могат да бъдат диагностицирани не само специфични проблеми с проводимостта на звука, но и правилната функция на стапедиевия рефлекс. Рефлексът се задейства от звуци с нива на звуково налягане над 70 до 95 dB и става ефективен около 50 ms след появата на силния звук. Рефлексът предизвиква свиване на стапедиевия мускул, което кара стъпалата леко да се накланят и значително влошава предаването на звука. Рефлексът на стапедия практически регулира едновременно двете уши в чувствителността им към звука и до известна степен ги предпазва от щети, причинени от твърде силни звуци.
