Тестване за хранителна алергия

Въведение

Има различни тестове за откриване хранителна алергия. Първо обаче винаги има интервю и физическо изследване. Обикновено кожни тестове като тест за убождане са често срещани, но преглед на кръв може също да предостави информация за възможна алергия.

Диагноза

Най-важната стъпка е първо да се идентифицира правилният алерген като отключващ фактор. Диагнозата често започва у дома, тъй като родителите често бързо подозират определени храни като отключващи фактори. Ако се появят гореспоменатите симптоми, пропускането на предполагаемата храна може да потвърди подозрението, ако води до изчезване на симптомите.

Впоследствие реакция може да бъде провокирана от малки количества храна. Ако например се появи уртикария, наличието на алергия към тази храна е много вероятно. Ако обаче се появят само стомашно-чревни симптоми, непоносимостта към храна не може да бъде ограничена и следователно не може да бъде изключена.

Подобна процедура или дори водене на дневник за оплаквания, който поставя храната и симптомите във времеви контекст, често се препоръчва от лекарите, тъй като разследването на всички възможни и мислими алергени отнема много време и обикновено е ненужно. Ако подозрението за някои алергени се е стеснило, т.нар тест за убождане обикновено е подходящ за по-нататъшна диагностика. Тук кожата на ръка или обратно първо се разделя на полета с молив.

На всяко от тези полета се прилага серум, който съдържа концентрирано количество определен алерген. След това тази течност се поставя под кожата с малка игла, така че имунната система може да има достъп до него. Ако тялото е сенсибилизирано, т.е. алергично, към този алерген, там ще се образува видима и зачервена бучка след около двадесет минути, тъй като алергична реакция както е описано по-горе, водата навлиза в тъканта и причинява подуване.

Този тест е много безопасен и смислен, особено за деца. Не само може да се направи изявление дали a хранителна алергия съществува, но размерът на бучката може да се използва и за оценка на тежестта на алергията. Освен това a кръв е възможен така нареченият RAST, който измерва количеството на антитела в кръв които се образуват срещу съответния алерген. Въпреки това, стойността, измерена тук, не означава непременно тежестта на заболяването. Освен това, отново и отново се случва тестът да е отрицателен въпреки наличието на алергия със съответните симптоми.