Терапия | Луксация на тазобедрената става след TEP

Терапия

Намаляването е най-важната мярка при луксация на тазобедрената става след TEP, за да се избегнат трайни увреждания, причинени от съдова или нервна компресия. Намаляването се определя като преместване на участващите съвместни партньори (в този случай бедрената кост глава и подскачащата чаша) във физиологичната позиция. В случай на дислокация в изкуствен тазобедрена става, това означава, че изкуствената бедрена кост глава, който се намира в бедрената кост, трябва да се постави отново в изкуствения ацетабулум.

Прави се разлика между затворена и отворена или хирургична редукция. В случай на затворена редукция, често се използва редукция на Böhler, при която бедрената кост глава се връща в правилната позиция, след като пациентът е фиксиран на място с целенасочени дърпащи и въртящи движения. Поради обикновено силните тазобедрени мускули, понякога това се прави под упойка.

Ако затворено намаляване не е възможно или ако има съпътстващи наранявания като a фрактура, намаляването се извършва открито, т.е. хирургично. Съпътстващите наранявания могат да бъдат лекувани едновременно. Освен това тук е възможна подробна оценка на протезата, която при необходимост може да бъде коригирана или заменена в същия сеанс. След всяко намаляване след луксация на тазобедрената става, резултатът трябва да се провери с помощта на Рентгенов или CT изображения.

Aftercare

Острата терапия на луксация на тазобедрената става след TEP е последвана от последващо лечение. Това зависи от предварително предприетите мерки. Ако е извършено просто намаляване без усложнения, укрепващите упражнения се използват главно за последващо лечение като част от физиотерапията или трудовата терапия.

Ако, от друга страна, това не е първата, а втората или третата дислокация на тазобедрената става при изкуствен тазобедрена става, протезата обикновено трябва да се подмени и резултатът от операцията да се коригира. В случай на луксация на бедрото на ТЕП е важно да проверявате положението на поставените части на равни интервали, особено непосредствено след събитието. В допълнение, обучението на пациента може да се използва, за да напомни на пациента за правилното боравене с протезата и по този начин да се предотврати рискът от ново изкълчване. След друга операция следоперативното лечение се състои в бавно приближаване на максимално възможното натоварване в рамките на контролирано рехабилитационно лечение.