Терапия на предсърдно мъждене

Терапия на предсърдно мъждене и предсърдно трептене

Ако е възможно, причинна терапия на предсърдно мъждене трябва да бъде насочена към, който лекува основното заболяване. Предсърдно мъждене което се случва остро, обикновено изчезва спонтанно след започване на терапията. Ако остане, трябва да се вземе решение между две еквивалентни терапевтични концепции: контрол на честотата и контрол на ритъма.

Основната терапевтична цел на двете концепции е да подобри циркулаторната ситуация и да предотврати усложнения, причинени от кръв съсиреци. 1-во управление на честотата: (скоростта на сърцедействието трябва да бъде намалено) Контрол на честотата, предизвикан от лекарства: Тази терапия се използва заедно с препарати на дигиталис (особено в случаи на допълнителна сърдечна недостатъчност) и антиаритмици от клас II (бета-блокери, напр. хипертиреоидизъм) или калций канал антагонисти като верапамил. Проблеми възникват от страничните ефекти на лекарствата.

Проблемът е, че антиаритмичните лекарства (особено антиаритмичните лекарства от клас I) могат сами да предизвикат аритмии като странични ефекти, особено в случай на увредена сърце. Следователно предписването на този вид лекарства трябва да бъде много внимателно обмислено. Ако в редки случаи медикаментозната терапия не е достатъчна, за да се контролира честотата, съществува възможност за AV възел аблация (аблация = отстраняване и заличаване на нежелана тъкан с помощта на текущи дози) с последващо използване на a пейсмейкър.

2. контрол на ритъма: = регуларизация (наричана още кардиоверсия) на предсърдно трептене/ flicker = превръщане в синусов ритъм. Предпоставка: Шансовете за успех в опитите за узаконяване са намалени: Ако предсърдно трептене/ трептенето продължава за повече от 48 часа, антикоагулационна терапия (която премахва всякакви кръв съсиреци) трябва да се прилага в продължение на четири седмици преди опит за регуларизация (вж. по-долу за терапия с антикоагуланти). След регуларизация, антикоагулация (на лекарствена основа кръв изтъняване) винаги се извършва.

  • Предсърдно трептене/ трептене вече не съществува прибл. 12 месеца
  • Лечимите причини се елиминират
  • Няма наличие на напреднало сърдечно заболяване
  • Твърде много разтягане на атриума
  • Сърдечна недостатъчност (сърдечна недостатъчност)
  • Твърде дълъг период от време, в който аритмията продължава

Плюсовете и минусите на двата терапевтични подхода: Про-ритъмен контрол: Про-честотен контрол:

  • Контролът на честотата сам по себе си обикновено не решава проблемите с кръвообращението, предсърдията все още бият нередовно, изпомпваният обем на кръвта варира.
  • Особено подходящ е, ако предсърдното мъждене е кратко (по-малко от 48 часа) или е настъпило в контекста на остри заболявания и няма голямо разширение на атриума
  • Ниски субективни и обективни симптоми
  • Във всички случаи, когато контрол на ритъма не е особено подходящ (продължително съществуване, предсърдно разтягане, множество рецидиви)