Терапия
Терапията на сакроилеит се основава главно на два компонента: последователна физиотерапия и болка облекчение. Физиотерапията трябва да се извършва под професионален надзор, като е важно пациентът също да получи инструкции, за да може да извършва гимнастика самостоятелно и редовно у дома. За лечение на болка, основно се използват лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС).
Те включват ибупрофен or диклофенак. На първо място, засегнатите лица трябва да приемат само тези обезболяващи когато е необходимо и само ако наистина е необходимо непрекъснато, и то само за ограничен период от време. Кортикостероидите са друга възможност, които също трябва да се използват само временно и по възможност само когато са други обезболяващи не са показали ефект.
Тези кортикостероиди могат също да се инжектират директно в засегнатия сакроилиак ставите. Има и други противовъзпалителни лекарства, като напр сулфасалазин или така наречените биологични препарати, които могат да се използват при лечение на сакроилеит. Дали приложението на тези лекарства е полезно или не, зависи преди всичко от основното заболяване сакроилеит. В случай на много напреднали заболявания хирургичната терапия може да се разглежда като крайна мярка, при което предимствата и недостатъците трябва да бъдат подробно обсъдени между пациента и лекаря. Ако е взето решение за хирургическа интервенция, е възможна или подмяна на ставата, или операция за ерекция.
Продължителност
Когато сакроилеитът се е проявил и е бил ясно диагностициран като такъв, той обикновено придружава засегнатото лице за цял живот. В хода на заболяването обикновено се влошава с напредването на болестта. Докато в началото има само болка в долната част на гърба или седалището, в хода на заболяването могат да възникнат деформации на позата. При ранна, редовна и последователна физиотерапия влошаването обикновено може да бъде отложено. Това често може да предотврати значително увреждане на дейността и качеството на живот в продължение на много години.
Курс и прогноза
Сакроилеитът е едно от хроничните прогресивни възпаления, което означава, че след като се е случило, той не може да бъде излекуван напълно и има тенденция да нараства с течение на времето. В днешно време обаче тежкото увреждане обикновено може да бъде предотвратено чрез последователна физиотерапия. Сакроилеит е класифициран медицински като постоянно прогресиращо заболяване и поради това обикновено не е напълно лечим.
В повечето случаи оплакванията се увеличават все повече и повече. Въпреки това, ходът на заболяването може да се забави и в най-добрия случай дори временно да се спре чрез редовна и индивидуално адаптирана терапия. Тъй като лечението обикновено не може да бъде целта на лечението, целта е вместо това да облекчи симптомите и да подобри качеството на живот.
Степента на инвалидност (GdB) при сакроилеит зависи главно от функционални увреждания като нарушено движение и намалена работоспособност под налягане, както и от възможно участие на други органи и всякакви оплаквания, които могат да възникнат в резултат. Следните стойности могат да дадат ориентация за възпалителни ревматични заболявания като цяло, при които обикновено се появява сакроилеит: В случай на само леки оплаквания без значително функционално увреждане се определя степен на увреждане най-много десет процента. В случаите на леко функционално увреждане и ниска активност на заболяването, максималната степен на увреждане, която се очаква, е от 20 до 40 процента. За степен на увреждане над 50% и следователно тежко увреждане трябва да има поне трайно и значително функционално увреждане. В случай на необратими увреждания като втвърдяване на гърба са възможни дори 80 до 100 процента.
