Терапия на болестта на Алцхаймер

Синоними в по-широк смисъл

Терапия на болестта на Алцхаймер, терапия с деменция, деменция на Алцхаймер

Понастоящем няма причинно-следствена терапия за болестта на Алцхаймер. Въпреки това редица мерки могат да забавят хода на заболяването, да намалят симптомите на Алцхаймер и да подобрят качеството на живот на засегнатите. Симптоматичната терапия на деменция се основава на лекарственото въздействие върху мозъкметаболизма на пратените вещества ацетилхолин и глутамат, също лекарственото лечение на съпътстващите симптоми като психози или депресия и нелекарственото обучение на интелектуалните способности на пациентите.

Предлагат се различни лекарства за подобряване на мисленето и памет функционира при болестта на Алцхаймер. За леки до умерени деменция, препарати, които се намесват в метаболизма на пратеника ацетилхолин и увеличаване на наличността му в сайтовете с вериги в мозък чрез инхибиране на разграждането на ацетилхолин от ензима ацетихолинестераза (AchE) се оказаха ефективни. Това увеличение на концентрацията на ацетилхолин в мозък води до временно подобряване на интелектуалните способности и ежедневната компетентност.

Влошаването може да бъде спряно за около една година. Тези инхибитори на ацетихолинестеразата включват донепезил, ривастигмин и галантамин. В сравнение с по-старите инхибитори на ацетихолинестеразата като такрините, които преди са били използвани в терапията на Алцхаймер, тези лекарства имат по-малко странични ефекти, като гадене, и няма нужда от седмично черен дроб ензим мониторинг.

Предварително деменция, терапевтичният успех може да бъде постигнат чрез влияние върху метаболизма на глутамата в мозъка. Лекарства като мемантин предпазват точките на превключване между мозъчните клетки от увреждащия ефект на вестоносното вещество, което присъства в излишък при болестта на Алцхаймер и по този начин заемат местата на свързване в рецепторите като антагонисти на глутамат. По този начин обучение процесът, който се влияе от тези рецептори, не се уврежда от прекомерното освобождаване на глутамат.

Мемантин може да се комбинира и с инхибитори на ацетилхолинестеразата. В терапията се използват и така наречените ноотропи. Ноотропите са лекарства без никакви директни точки на атака в тялото, към които принадлежат препаратите Пирацетам и Гинко-Билоба.

Пирацетам повишава вниманието на пациентите (бдителността) и показва намаляване на хода на заболяването в контролирано проучване. Препаратите от Гинко-Билоба изглежда имат малък положителен ефект върху мисленето и памет производителност. Някои съставки могат да действат като радикални чистачи.

Въпреки широкото използване на гинко препарати от билоба, проучванията не са успели да докажат доказан ефект. По същия начин витамин Е (токоферол) и естрогените показват малък или никакъв доказан положителен ефект върху болестта на Алцхаймер. Във всеки случай лечението на придружаващите психологически симптоми е от първостепенно значение.

Трябва обаче да се внимава да не се прилагат лекарства, които да пречат на метаболитните пътища на гореспоменатите вещества, за да се избегне влошаване на симптомите на деменция. Селективна серотонин инхибитори на обратното поемане (SSRI) като сертралин или циталопрам са предпочитани за лечение депресия. Трицикличните антидепресанти, от друга страна, се избягват, тъй като намаляват ефекта на ацетилхолин.

В слухови и зрителни случаи халюцинации а в случаи на тежка възбуда невролептични лекарства като халоперидол или рисперидон може да се използва. Лечението трябва да започне в ниски дози и трябва да бъде добре контролирано, тъй като нежеланите реакции са чести при възрастни хора и органично увредени мозъци. Същото се отнася и за клометиазол (дистранневрин), който също може да се приема за възбуда. Невролептици или тразодон може да се приема и при нарушения на съня и нощно безпокойство. Бензодиазепините като Valium не трябва да се използва, защото те намаляват интелектуалния капацитет и често предизвикват противоречиви (парадоксални) реакции като възбуда.