Структура на антителата | Антитела

Структура на антителата

Структурата на всяко антитяло обикновено е една и съща и се състои от четири различни аминокиселинни вериги (аминокиселините са най-малките градивни елементи на протеини), две от които се наричат ​​тежки вериги, а две - леки вериги. Двете леки и двете тежки вериги са напълно еднакви и са свързани помежду си чрез молекулярни мостове (дисулфидни мостове) и се въвеждат в характерната Y-силонова форма на антитяло. Леките и тежки вериги се състоят от постоянни аминокиселинни секции, които са еднакви за всички различни класове антитела и от променливи секции, които се различават от антитяло към антитяло (следователно IgG има различен променлив участък от IgE).

Променливите домени на леката и тежката вериги заедно образуват съответното специфично свързващо място за антигените (всяка структура или вещество в тялото), съответстващо на антитела. В областта на константната част има второ свързващо място (Fc-част) за всяко отделно антитяло. Това обаче не е предназначено за антиген, а е свързващо място, с което те могат да се свържат с определени клетки на имунната система и активират тяхната функция.

Функции на антителата

Антитела са структури, изградени от протеини, т.е. протеини, които се образуват от имунната система. Те се използват за разпознаване и свързване на чужди клетъчни структури. Те приличат на „Y“.

С двете къси горни рамена те могат да свързват чуждите клетки. Или те използват и двете, или само една ръка. Ако използват само едното рамо, те могат да се свържат с друго антитяло с другото рамо.

Ако това се случи с множество антитела, те се скупчват и могат да бъдат изядени от макрофаги. След това макрофагите разграждат тези клъстери и унищожават чуждите клетки. Ако използват двете горни рамена, те могат да използват долната си ръка, за да се свържат директно с други клетки на имунната система, като Т-помощни клетки.

След това Т-помощните клетки поемат антителата, разграждат ги и вграждат чуждите клетъчни компоненти в собствената си мембрана. По този начин те посредничат като информационни клетки за други имунни клетки. Грубо казано, антителата спомагат за разпознаването на чужди клетки и им позволяват да бъдат унищожени от други клетки. По този начин те служат като вид връзка между имунните клетки.

Антитела в кръвта

Когато патоген или друго чуждо вещество (антиген) попадне в човешкото тяло (например през кожата или лигавиците), първо се разпознава и обвързва от „повърхностните“ защитни клетки на имунната система (т.нар. Дендритни клетки) и след това мигрира към по-дълбокото лимфа възли. Там дендритните клетки показват антигена на така наречените Т-лимфоцити, клас бели кръв клетки. След това те се събуждат, за да станат „помощни клетки“ и от своя страна активират В-лимфоцитите, които незабавно започват да произвеждат антитела, които перфектно съвпадат, за да може съответният антиген да стане безвреден.

Тези антитела се освобождават в циркулиращия кръв след като са напълно оформени, за да могат да достигнат до всички части на тялото с физиологичния кръвоток. Друга възможност за активиране на В-клетките е директният контакт на В-клетка, плаваща в кръв с патогена или чуждото вещество, без предварително активиране от Т-клетка. Антителата, освободени в кръвта (наричани още имуноглобулини), обикновено могат да бъдат разделени на различни класове (IgG, IgM, IgA, IgD и IgE) и могат да бъдат определени чрез вземане на кръвна проба и последващи лабораторни изследвания.