Стандартни стойности анализ на кръвни газове | Анализ на кръвни газове

Стандартни стойности анализ на кръвни газове

  • Кислород: Парциалното налягане на кислорода в кръв може да варира леко в зависимост от възрастта. Винаги трябва да е между 80 mmHg и 100 mmHg. При пациенти над 75-годишна възраст той може да бъде и под 80 mmHg.

Отклонения под долната референтна стойност са възможни и в случай на сериозни, хронични заболявания на белите дробове или сърце. В повечето случаи обаче пациентите се чувстват субективно добре и обикновено са достатъчно кислородни. - въглероден диоксид: Нормалното парциално налягане на въглероден диоксид трябва да бъде между 35 - 45 mmHg, независимо от възрастта.

В случай на намалено издишване на въглероден диоксид поради бял дроб заболявания, стойността може да се измести нагоре. Ако хронична бял дроб са налице заболявания, повишените нива на въглероден диоксид обикновено се понасят добре и пациентите могат да бъдат клинично незабележими. Ако обаче парциалното налягане се повиши бързо, това може да е израз на изтощение на дишането, което е абсолютна спешност.

  • PH-стойност: pH-стойността е мярка, която показва силата на киселинен (азиден) или основен (алкален) разтвор по отношение на съдържанието на водородни йони. Ако рН е ниско, в изследваната среда има голям брой водородни йони, което може да доведе до ацидоза, киселинно метаболитно състояние, в тялото. Ако рН е високо, има малко водородни йони и ако това състояние се открие в тялото, то се нарича алкалоза.

Нормалната стойност на рН в кръв трябва да е между 7.36 и 7.44. Стойността на рН е мярка за концентрацията на водородни йони. Ниска стойност на pH показва висока концентрация, висока стойност на pH показва ниска концентрация.

Отклоненията от нормалната стойност на pH вече са споменати накратко по-горе и могат да имат различни причини. Например намаленото издишване на въглероден диоксид може да доведе до киселинна метаболитна ситуация на организма, това се нарича дихателна причина. Ако например бъбреците вече не могат да отделят достатъчно водородни йони, това се нарича метаболитна причина.

  • Бикарбонат (HCO3): Тази стойност показва концентрацията на бикарбонат в кръв. Обикновено трябва да бъде между 22 - 26 mmol / l. Той не се влияе от дишането и следователно е чисто метаболитен параметър, който също може да се използва за диагностициране на такова нарушение.

При пациенти с хронична бял дроб заболявания като хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), стойността може също да бъде увеличена. Това се счита за компенсаторен признак на въпросното дихателно разстройство. - Основен излишък (BE): Основният излишък е количеството киселини или основи, които биха били необходими за възстановяване на нормалното pH.

Определени са няколко стандартни условия. По този начин излишъкът от база показва броя на основите / киселините, които биха били необходими за нормализиране на рН до стойност 7.4 при парциално налягане на въглероден диоксид 40 mmHg и температура на кръвта 37 ° C. Обикновено е между -5 и +5.

Ако излишната основна стойност е отрицателна, има твърде малко основи в кръвта, така че може да се приеме ниска стойност на рН (кисела). В обратния случай, т.е. ако стойността на BE е твърде висока, има твърде много основи в кръвта, кръвта приема алкална стойност на pH. Стойността на BE не се влияе от парциалното налягане на въглеродния диоксид и следователно може да се използва и за диагностика на метаболитни нарушения.

В случай на хронична обструктивна белодробна болест, метаболитната компенсация на дихателното разстройство също може да доведе до увеличаване на стойността на BE. - Насищане с кислород (SO2): Насищането с кислород показва съотношението на кислорода в кръвта към максимално възможната способност за усвояване на кислорода в кръвта и винаги се дава като процент. Тя трябва да бъде над 96% при здрави възрастни.

Анализ на кръвни газове може да се извършва по различни начини. Обикновено за анализа е необходима артериална кръв. Това може да се вземе от ушната мида.

За тази цел ушната мида се втрива с мехлем, стимулиращ кръвообращението. Мехлемът води до това, че кръвоснабдяването на ухото е много по-добро от обикновено и по този начин кръвта се артериализира. Важно е да се отбележи, че ушната мида не трябва да се масажира или да се притиска силно, тъй като тъканната вода или плазма по друг начин могат да фалшифицират анализ на кръвни газове стойности.

След това ушната мида се пробива с ланцет, малък заострен инструмент и кръвта се събира в капилярен. Ето защо се нарича и тази процедура капилярен вземане на кръв. Важно е да се отбележи, че капилярен трябва да бъде хепаринизиран, т.е. трябва да бъде покрит с агент, който предотвратява коагулацията на събраната кръв, в противен случай оценката вече не е възможна.

Следователно човек трябва внимателно да завърти капиляра, така че кръвта също да се смеси с антикоагуланта. Сега кръвта се поставя в специален анализатор, който показва стойностите след известно време. Като алтернатива, капилярното събиране може да се осъществи и на върха на пръстите, като се използва същата процедура.

Най-точният начин за анализ на стойностите е в чиста артериална кръв. За тази цел обаче, артерия трябва да бъде пробита, което не се прави при рутинния контрол, тъй като възможните усложнения, дължащи се например след кървене и т.н., са твърде високи.

В отделения за интензивно лечение, по време на операции или в много спешни случаи, артериални пункция въпреки това се извършва стандартно, тъй като пациентът така или иначе е под медицинско наблюдение и обикновено се прави и постоянен артериален достъп. За тази цел човек избира или артерия близо до радиуса или китка или крак артерия в областта на слабините. Друга възможност е да се изпълнява анализ на кръвни газове от централен венозен катетър разположени в тялото на пациента. Тук се взема така наречената смесена венозна кръв, която е полезна при диагностицирането на метаболитния и дихателния статус на пациента. Чисто венозна кръв може да се използва и за анализ на кръвни газове, но не се препоръчва стандартно, тъй като съдържанието на кислород може да варира значително в зависимост от местоположението на вземане на кръв точка.